събота, 6 юли 2013 г.

Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ, председател на Националната пациентска организация:

Българинът доплаща най-много за лечение
В последните години се наблюдава драстично влошаване на здравеопазването
Силвия Николова, 
В. "Монитор", 6 юли 2013 г. 
- Д-р Хасърджиев, преди броени дни се върнахте от Брюксел, от участие във Втората конференция за неравенствата в здравеопазването в страните членки на Европейския съюз. Кой е най-общият извод от нея?
 - Втората конференция на тема „Неравенствата в здравеопазването в новите държави членки на Европейския съюз и страните „кандидат-членки” постигна изключително голям успех и доведе до значителни резултати. Инициирано бе създаването на група, състояща се от членове на ЕП, за справяне с неравенствата в здравеопазването и за насърчаване на равния достъп. На срещата бяха поставени основите за създаването на Европейска група за партньорство за преодоляване на проблемите по отношение на достъпа до качествено здравеопазване в страните на ЕС. Това е фундаментално право на гражданите. Лидерите на пациентски организации имат ясна представа, че съществуват неравенства в достъпа, които се изострят допълнително вследствие на икономическата криза и бюджетните съкращения. Тези въпроси бяха коментирани на форума. Конференцията беше предизвикана от страна на България, от Националната пациентска организация. Хубавото е, че в нея вече участват много авторитетни организации като Европейският пациентски форум, които са заинтересувани от този важен въпрос. Наложи се изводът, че проблемите в този сектор и здравноосигурителните системи се задълбочават през последните години. Това важи както за страните със стари демокрации, така и за новите. Оказва се, че икономическата криза задълбочава неравенствата в здравеопазването навсякъде. Те се открояват с особена острота в Гърция, Португалия, Ирландия, което се явява голям проблем на европейско ниво.
 - От какво може да се оплаче един ирландец сега, в 2013 г., по отношение на здравната система? 
- Състоянието на здравеопазването се влошава навсякъде. Един ирландец също се оплаква от доплащане на лекарствата в последните години, както и един българин. Просто съотношенията в доходите са много различни. Хората недоволстват от времето за изчакване при записване за преглед както при общопрактикуващ лекар, така и при специалист. Също и от времето за отпускане на лекарства до момента, в който стигат до пациентите. Те отбелязват и увеличеното време от момента на появяването на едно или друго лекарство и одобряването и даването на разрешение то да стигне до пазара. При анкети сред хора от различни страни 74% от запитаните са отговорили, че „вследствие на икономическата криза правителството е намалило бюджета за здравеопазване. 68% твърдят, че „вследствие на икономическата криза, в моята страна се увеличи доплащането за лечение от страна на пациентите.” 56 на сто отговарят: „Вследствие на икономическата криза, в моята страна броят на новите лекарства, които навлизат на пазара, намалява.” 49% от анкетираните смятат, че времето за изчакване на лечение (с лекарства, здравни продукти и услуги) се е влошило след присъединяването на тяхната страна в ЕС. 97% са отбелязали, че осигуряването на устойчиво финансиране на системата на здравеопазването е свързано с достъпа и качеството, като това трябва спешно да бъде поставено в дневния ред на тяхната страна. 93% казват, че намаляването на времето за изчакване на лечение (с лекарства, здравни продукти и услуги) е свързано с достъпа и качеството, което трябва да бъде поставено в дневния ред на тяхната страна.
- Къде по отношение на медицинско обслужване и задоволяване на фармацевтичните потребности стои българинът спрямо останалите от Европейския съюз?
 - Има доста интересни данни в това отношение. Средното време, за което едно ново лекарство стига до българина, например е три години след одобряването му на европейско ниво. Докато в останалите страни този срок е значително по-кратък. Това обаче не означава, че в Италия, където новите медикаменти стигат по-бързо до пазара, всеки италианец има достъп до тях.
 - Защо?
 - Там здравеопазването е структурирано на регионален принцип. В Италия има области, в които все още новите лекарства не са налични или има огромно забавяне - от месеци, дори години, докато те станат достъпни. Вижда се как икономическата криза създава все по-големи пролуки в сферата на здравеопазването. Очевидно е, че Европа не може да продължи по стария начин, както бяхме досега. Основният принцип на Европейския съюз е, че здравеопазването е приоритет на самите държави-членки.
 - В Европа пациентите негодуват от забавянето на новите, оригинални лекарства, а у нас болните се налага да чакат дори за генерици.  
 - Независимо какво е лекарството – оригинално или генерично, е необходимо пациентите да имат нормален достъп до медикаменти. На конференцията бе поставен въпросът, че Европа трябва да вземе кардинални решения, които да подобрят здравеопазването на европейско ниво. Тук не говорим само за лекарствата. Те са само един фрагмент, един пример, тъй като тях или ги има, или ги няма. Има обаче и много други проблеми.
 - Какви например?
 - На форума стана ясно, че в последните години на континента се наблюдава драстично влошаване на здравеопазването както по отношение на качеството на диагностиката, така и до качествена информация. Въобще проблемите се задълбочават. Това е особено видно при новите страни-членки и държавите, в които икономическият растеж е незадоволителен. В последната група е България, Румъния, Унгария, Чехия, дори Словакия, както и някои от прибалтийските държави. Оказа се още, че България е на дъното на множество класации и е начело на негативните от тях. В нашата страна най-големият процент от парите за здраве идват от болния човек. Близо 50% от средствата ни за лечение са от нашите собствени джобове. Колкото по на запад отиваме, толкова повече този процент намалява. Парадоксалното в случая е, че българинът е най-бедният гражданин на Европа. Тревожна е тенденцията, че все повече семейства у нас се лишават от жизнено важни лекарства поради причината, че не могат да си позволят да ощетят домакинството от нещо, за да си ги купят.
- Как бяха посрещнати тези факти за нашата страна от участниците във форума?
 - Много тревожно, тъй като подобни проблеми у нас задълбочават много проблеми и в Европа предвид емиграцията. Ако един човек е тежко болен или ако става дума за детенцето му, прави всичко възможно да живее в нормална държава, където ще му бъде осигурен нормален достъп до здравеопазване. Тази система е толкова важна, че се явява една от основните за миграционните процеси. Огромни маси от лекари от своя страна също мигрират в страни, където могат да получат по-високо заплащане. Това допълнително задълбочава икономическите системи на европейските държави и налага намирането на спешни решения, които да работят и да са особено стриктно съблюдавани в страни като България и Румъния. Ако не се намерят такива опции, за съжаление нещата ще се задълбочават, докато не стигнем до напълно задънена улица. Най-важното решение, взето на конференцията в Брюксел, е да се създаде дългосрочна инициатива на ниво европейско партньорство за намаляване на неравенствата в здравеопазването. В него ще се включат всички европейски институции – Европейска комисия, депутати от Европейския парламент, както и съсловните и пациентските организации. Целта на това партньорство е да се вземат общи решения, но по предложения на различни страни. Само така може да бъде подобрена ситуацията със здравеопазването на Стария континент.
 - По-конкретно какви предложения бяха направени? 
- Едно от предложенията, които предстои да бъдат обсъдени на по-високо ниво, е налагането на общоевропейски стандарти за качеството на здравеопазването. Например стандарт за времето, в което страните да осигурят терапии за своите граждани, максимално време, в което човек може да бъде в т. нар. листа на чакащите за специалист, стандарти за качеството на лечението на онкоболните и т.н. Другата смела идея, която е предложена още през 2009 г. по време на белгийското председателство на ЕС, се отнася до цените на лекарствата. Още преди 2010 г., преди икономическата криза да окаже натиск и на Европа, белгийците направиха един анализ, от който се оказа, че т. нар. референтна система ощетява - и то най-вече, държавите с нисък вътрешен продукт като България и Румъния. Това е система, според която всяка държава сравнява цените на лекарствата с цените на няколко избрани други държави в Европа. Предложението на белгийците е изключително смело.
 - Какво е то? 
- Те предлагат по отношение цените на лекарствата държавите да бъдат групирани в т. нар. клъстъри според нивото на БВП и покупателната способност на населението. Това означава богатите държави да са в един клъстър, тези от средно ниво в друг, а най-бедните – в трети. Така най-бедните страни ще могат да формират най-ниски цени на лекарствата предвид това, че ще бъдат съобразени с цените в  държави от техния клъстър. По този начин лекарствата, отпускани от държавата и здравноосигурителните фондове, ще поевтинеят. За да се случи това, е необходимо да се вземат мерки срещу т. нар. паралелна търговия. Стигне ли се дотам, значи за първи път в Европа да се ограничи движението на стоки. Участниците в срещата и най-вече пациентските организации ще инициират процес на обсъждане с основните институции в ЕС, каквато е Европейската комисия, и със заинтересуваните страни в своите държави. В следващите пет-десет години не се очаква европейските държави да удвоят БВП, поради което ние трябва да намерим решение за подобряване на здравеопазването сега. Голямото предизвикателство е да се помогне на държави като България, като съумеем с по-малко пари да постигаме повече резултати в здравеопазването.Този сектор е един от най-важните в Европа. Никоя държава не може да оцелее сама. Затова никое правителство не бива да поставя здравеопазването на заден план.
Визитка
Роден е на 17 октомври 1978 г.Завършил е медицина в СофияБивш член е на надзорния съвет на НЗОКИзпълнителен директор е на Европейската асоциация по чернодробни заболявания (ELPA)Представител е за Европа в Световния консултативен борд за иновации в медицината със седалище в Ню Йорк, САЩ
 

Няма коментари: