Предприехме мерки за понижаване на цените на лекарствата,
които финансира НЗОК
Силвия Николова, 11 април 2011 г., в. "МОНИТОР"
Визитка:
Роден е на 2 януари 1966 г. Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г. През 1995 година придобива специалност акушерство и гинекологияРаботил е и в Тунис. Бил е заместник-председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на съвета на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение „Никола Василиев” АД в Кюстендил.
- Министър Константинов, проблем в България са палиативните грижи. Преди броени дни заявихте, че ще предложите НЗОК да поеме финансиране и на хосписите. Как ще стане това? - Вече има пътека за палиативни грижи, независимо че тя е ограничена само за хора с онкологични заболявания. Засега нямаме причини да подготвяме нова. Съществуващата може да остане да функционира, но трябва да се промени нейният алгоритъм.
- Какво означава това?
- Финансирането на сега действащата клинична пътека за палиативни грижи за онкоболни е недостатъчно, за да бъде тя изпълнявана по всички условия, които се изискват, и да бъде действително в услуга на болните и техните близки. В нея трябва да бъде включена реанимация. Не е необходимо да има лъчелечение. Много пъти тези неща не са необходими на терминално болните. Често пъти за тях е достатъчно само да се поддържа добра хигиена, да им се осигуряват и прилагат обезболяващи и да им се създадат условия да завършат дните си с достойнство. Такива условия и възможности предоставят хосписите. Независимо дали те са държавни или частни, ще създадем условия хората с роднини, за които се изискват специални грижи, да могат да им ги поверят. Така тези структури ще получат финансиране от Националната здравноосигурителна каса за повече дейности по тази клинична пътека, за да бъдат тези услуги достъпни за повече български граждани.
- От доклад на Сметната палата стана ясно, че ваши предшественици са пренасочили 50 млн. лева, предназначени за скъпи онколекарства, за възнаграждения на служители в МЗ и ремонти. Направихте ли своя, вътрешна проверка?
- Случилото се се отнася за по-далечни във времето мои предшественици. Предвид честата смяна на здравни министри и администрация служителите, разписали и вземали решения по преразпределянето на средствата за онкоболните, вече не работят в Министерството на здравеопазването. Затова аз не мога да взема никакви мерки спрямо тях. Но съдът и прокуратурата са в правомощията си да поемат тези случаи. Важно е да се знае обаче, че по време на предшественика ми д-р Божидар Нанев не е имало никакви пренасочвания на средства от парите за лекарства на онкоболните за други цели. По негово време средствата бяха актуализирани, бюджетът беше орязан поради икономическата криза. По-предишните здравни министри – д-р Евгений Желев и проф. Гайдарски, работеха в съвършено различни икономически условия. Само компетентните органи могат да се произнесат дали имат вина или не.
- Платени са и 2 млн. лв. за информационната система, но се оказва, че болниците нямат за нея дори компютри. Как ще бъде решен този въпрос?
- Независимо че парите са платени от моите предшественици, такава система в момента няма как да заработи по няколко причини. Процесите, които сега въвеждаме, са съвършено различни от тези преди три-четири години. Доставката на лекарства вече е децентрализирана – в едни болници се дават, на други се купуват от самите лечебни заведения чрез търгове, обявявани от самите тях. Това обстоятелство прави напълно непригодна системата, замислена като добра преди години. Аз не съм я видял нито веднъж като софтуер, макар че се твърди, че тя е направена. След като Сметната палата ме информира за похарчените 2 млн. лева за въпросната система, потърсих информация. Оказа се, че само един човек в цялото здравно министерство знае нещо за нея. Парите вече са платени, но междувременно вече са изтекли всички възможни срокове за обжалване. Да се поръчва нова система, означава вкарване в нови разходи.
- От тази година търговете за скъпоструващите лекарства вече са децентрализирани. Болниците успяха ли да ги проведат в срок и как ще бъдат осигурени медикаменти на болните, ако има някакво забавяне?
- Търговете в някои от големите болници вече са приключили, в други процедурата протича. До края на месец май тя трябва да бъде завършена във всички лечебни заведения. За да не останат нуждаещите се без медикаменти, на няколко пъти удължавахме сроковете, но и МЗ купува отделно лекарства. Така имаме достатъчен резерв, от който предоставяме, където има нужда, заради неприключили търгове. Но това не може да продължи безкрайно дълго време.
- Има ли достатъчно средства здравната каса за лекарствата, които осигурява за своя сметка, но предоставя безплатно или с намаление на болните?
- Средства за лекарства има, пациентите няма да останат без лечение. МЗ предприе мерки за понижаване на цените на лекарствата, които финансира НЗОК. Това се прави с промени в Наредба 10, по която касата ги плаща. Тези промени ще дадат възможност на обществения фонд, какъвто се явява НЗОК, да договаря отстъпки с производителите. Промените трябва да бъдат приети най-късно до края на май и да влязат веднага в сила. Подобен подход отдавна се използва в западноевропейските страни за намаляване на обществените разходи и за осигуряването на повече медикаменти. Обикновено той се употребява при иновативни и скъпи терапии. До края на тази година почти всички медикаменти, за които МЗ правеше търгове, ще се прехвърлят към НЗОК. Целта е да се осигури по-бърз и гъвкав достъп на пациентите до тези медикаменти. Част от лекарствата - за редки заболявания, хормонална терапия при онкологични заболявания, както и за следтрансплантационен период, вече преминаха към здравната каса от 1 март. Предприемаме промени за скъсяването два пъти на срока за доставка на медикаментите, които плаща държавата, до пациентите.
- Как ще стане това?
- Намаляването ще се постигне чрез обединяването на комисията по цените с комисията по позитивен списък в една комисия по цени и реимбурсиране. Тя ще бъде на подчинение на МЗ, вместо да е към Министерския съвет, както е сега с двете комисии. Така ще се засили и контролът.
- Пазарът на лекарства в България не е голям. Какво ще стане, ако някой от производителите откаже да внася медикаменти, а друг със същите продукти няма?
- Този въпрос също ще бъде уреден с промените в закона. Ще се въвеждат нови изисквания за преустановяване на маркетирането на едно лекарство в страната. Целта е да се защитят интересите на пациентите по-добре. Всеки производител, който реши да преустанови продажбите на медикамент от позитивния списък, който е единствен като вид в страната ни, ще трябва да уведоми писмено МЗ поне година и половина предварително. Също така производителят ще трябва да осигури достатъчно количества от него за покриване на нуждите през този период. След изтичането му той ще трябва да заличи и лекарството от позитивния списък. Ако не го направи, това ще става автоматично, за да може да се осигури вносът на медикамента от друг производител.
- БЧК започна обучението на парамедици. Ще ги пуснете ли в линейките? Ще влязат ли те в националния класификатор на професиите у нас?
- Тези хора определено имат място в спешната помощ, при това не само тези, които се обучават от БЧК, но и обучените и от други организации. В спешната помощ обаче хора на доброволен принцип няма да работят, а само професионалисти парамедици на трудови договори, които за работата и уменията си ще получават възнаграждение.
- Как стои въпросът с груповите лекарски практики за дежурства по празници и през нощта? Джипитата се съпротивляваха.
- Съпротивляваха се, но вече работят. Предстои обаче да променим Наредба 40, с което ще дадем възможност в малките населени места, където лекарските практики не са много, хората да не остават без лекарска помощ във всеки час от денонощието. Замисляме да предоставим повече средства на лекарите срещу това те да увеличат времето си за работа с хората. Например ще получат допълнително по 11 стотинки за всеки записан пациент, без да се изисква да дават нощни дежурства.
- От 2012 г. клиничните пътеки постепенно ще бъдат заменени с т.нар. диагностично свързани групи. Какво ще спечелят болните от това?
- Световната практика показва, че диагностично свързаните групи са най-удачният метод за финансиране на болниците. Като изключим Гърция, България е единствената страна, която все още работи по т.нар. клинични пътеки, всички останали са на диагностично свързани групи. Те позволяват средствата да се разпределят по-справедливо, като контролът на разходите е завишен. При тях заплащането на разходите при лечението се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите ги заболявания. По този начин лечебните заведения ще получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. - Какво всъщност представляват диагностично свързаните групи?
- По-адекватното финансиране по тях се постига чрез комбинацията от няколко елемента – базова стойност на лечението, относително тегло и т.нар. кейс-микс индекс. Базовата стойност представлява средния разход за един случай за лечение в болница. Относителното тегло показва относителната тежест на тази група спрямо всички останали диагностично свързани групи. То представлява коефициент, който илюстрира различната тежест и усложнение на случаите при едно и също заболяване. Произведението от базовата стойност и относителното тегло дава и окончателната цена на диагностично свързаната група. Благодарение на това могат да се формират над 700 базови групи, по които да се плаща на болниците. За сравнение в момента те получават финансиране по 298 клинични пътеки. Последният елемент - кейс-микс индексът, участва във формирането на средствата на болниците.
- Какви са преимуществата на диагностично свързаните групи спрямо клиничните пътеки?
- Те гарантират ефективно и справедливо разпределение на средствата за болниците според сложността на случаите. Пациентът се лекува не само по едно заболяване, както е сега, а и по съпътстващите основната му болест състояния. Така ще се прекрати порочната практика хората да бъда приемани по няколко пъти и по този начин да се източва здравната каса.
които финансира НЗОК
Силвия Николова, 11 април 2011 г., в. "МОНИТОР"
Визитка:
Роден е на 2 януари 1966 г. Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г. През 1995 година придобива специалност акушерство и гинекологияРаботил е и в Тунис. Бил е заместник-председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на съвета на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение „Никола Василиев” АД в Кюстендил.
- Министър Константинов, проблем в България са палиативните грижи. Преди броени дни заявихте, че ще предложите НЗОК да поеме финансиране и на хосписите. Как ще стане това? - Вече има пътека за палиативни грижи, независимо че тя е ограничена само за хора с онкологични заболявания. Засега нямаме причини да подготвяме нова. Съществуващата може да остане да функционира, но трябва да се промени нейният алгоритъм.- Какво означава това?
- Финансирането на сега действащата клинична пътека за палиативни грижи за онкоболни е недостатъчно, за да бъде тя изпълнявана по всички условия, които се изискват, и да бъде действително в услуга на болните и техните близки. В нея трябва да бъде включена реанимация. Не е необходимо да има лъчелечение. Много пъти тези неща не са необходими на терминално болните. Често пъти за тях е достатъчно само да се поддържа добра хигиена, да им се осигуряват и прилагат обезболяващи и да им се създадат условия да завършат дните си с достойнство. Такива условия и възможности предоставят хосписите. Независимо дали те са държавни или частни, ще създадем условия хората с роднини, за които се изискват специални грижи, да могат да им ги поверят. Така тези структури ще получат финансиране от Националната здравноосигурителна каса за повече дейности по тази клинична пътека, за да бъдат тези услуги достъпни за повече български граждани.
- От доклад на Сметната палата стана ясно, че ваши предшественици са пренасочили 50 млн. лева, предназначени за скъпи онколекарства, за възнаграждения на служители в МЗ и ремонти. Направихте ли своя, вътрешна проверка?
- Случилото се се отнася за по-далечни във времето мои предшественици. Предвид честата смяна на здравни министри и администрация служителите, разписали и вземали решения по преразпределянето на средствата за онкоболните, вече не работят в Министерството на здравеопазването. Затова аз не мога да взема никакви мерки спрямо тях. Но съдът и прокуратурата са в правомощията си да поемат тези случаи. Важно е да се знае обаче, че по време на предшественика ми д-р Божидар Нанев не е имало никакви пренасочвания на средства от парите за лекарства на онкоболните за други цели. По негово време средствата бяха актуализирани, бюджетът беше орязан поради икономическата криза. По-предишните здравни министри – д-р Евгений Желев и проф. Гайдарски, работеха в съвършено различни икономически условия. Само компетентните органи могат да се произнесат дали имат вина или не.
- Платени са и 2 млн. лв. за информационната система, но се оказва, че болниците нямат за нея дори компютри. Как ще бъде решен този въпрос?
- Независимо че парите са платени от моите предшественици, такава система в момента няма как да заработи по няколко причини. Процесите, които сега въвеждаме, са съвършено различни от тези преди три-четири години. Доставката на лекарства вече е децентрализирана – в едни болници се дават, на други се купуват от самите лечебни заведения чрез търгове, обявявани от самите тях. Това обстоятелство прави напълно непригодна системата, замислена като добра преди години. Аз не съм я видял нито веднъж като софтуер, макар че се твърди, че тя е направена. След като Сметната палата ме информира за похарчените 2 млн. лева за въпросната система, потърсих информация. Оказа се, че само един човек в цялото здравно министерство знае нещо за нея. Парите вече са платени, но междувременно вече са изтекли всички възможни срокове за обжалване. Да се поръчва нова система, означава вкарване в нови разходи.
- От тази година търговете за скъпоструващите лекарства вече са децентрализирани. Болниците успяха ли да ги проведат в срок и как ще бъдат осигурени медикаменти на болните, ако има някакво забавяне?
- Търговете в някои от големите болници вече са приключили, в други процедурата протича. До края на месец май тя трябва да бъде завършена във всички лечебни заведения. За да не останат нуждаещите се без медикаменти, на няколко пъти удължавахме сроковете, но и МЗ купува отделно лекарства. Така имаме достатъчен резерв, от който предоставяме, където има нужда, заради неприключили търгове. Но това не може да продължи безкрайно дълго време.
- Има ли достатъчно средства здравната каса за лекарствата, които осигурява за своя сметка, но предоставя безплатно или с намаление на болните?
- Средства за лекарства има, пациентите няма да останат без лечение. МЗ предприе мерки за понижаване на цените на лекарствата, които финансира НЗОК. Това се прави с промени в Наредба 10, по която касата ги плаща. Тези промени ще дадат възможност на обществения фонд, какъвто се явява НЗОК, да договаря отстъпки с производителите. Промените трябва да бъдат приети най-късно до края на май и да влязат веднага в сила. Подобен подход отдавна се използва в западноевропейските страни за намаляване на обществените разходи и за осигуряването на повече медикаменти. Обикновено той се употребява при иновативни и скъпи терапии. До края на тази година почти всички медикаменти, за които МЗ правеше търгове, ще се прехвърлят към НЗОК. Целта е да се осигури по-бърз и гъвкав достъп на пациентите до тези медикаменти. Част от лекарствата - за редки заболявания, хормонална терапия при онкологични заболявания, както и за следтрансплантационен период, вече преминаха към здравната каса от 1 март. Предприемаме промени за скъсяването два пъти на срока за доставка на медикаментите, които плаща държавата, до пациентите.
- Как ще стане това?
- Намаляването ще се постигне чрез обединяването на комисията по цените с комисията по позитивен списък в една комисия по цени и реимбурсиране. Тя ще бъде на подчинение на МЗ, вместо да е към Министерския съвет, както е сега с двете комисии. Така ще се засили и контролът.
- Пазарът на лекарства в България не е голям. Какво ще стане, ако някой от производителите откаже да внася медикаменти, а друг със същите продукти няма?
- Този въпрос също ще бъде уреден с промените в закона. Ще се въвеждат нови изисквания за преустановяване на маркетирането на едно лекарство в страната. Целта е да се защитят интересите на пациентите по-добре. Всеки производител, който реши да преустанови продажбите на медикамент от позитивния списък, който е единствен като вид в страната ни, ще трябва да уведоми писмено МЗ поне година и половина предварително. Също така производителят ще трябва да осигури достатъчно количества от него за покриване на нуждите през този период. След изтичането му той ще трябва да заличи и лекарството от позитивния списък. Ако не го направи, това ще става автоматично, за да може да се осигури вносът на медикамента от друг производител.
- БЧК започна обучението на парамедици. Ще ги пуснете ли в линейките? Ще влязат ли те в националния класификатор на професиите у нас?
- Тези хора определено имат място в спешната помощ, при това не само тези, които се обучават от БЧК, но и обучените и от други организации. В спешната помощ обаче хора на доброволен принцип няма да работят, а само професионалисти парамедици на трудови договори, които за работата и уменията си ще получават възнаграждение.
- Как стои въпросът с груповите лекарски практики за дежурства по празници и през нощта? Джипитата се съпротивляваха.
- Съпротивляваха се, но вече работят. Предстои обаче да променим Наредба 40, с което ще дадем възможност в малките населени места, където лекарските практики не са много, хората да не остават без лекарска помощ във всеки час от денонощието. Замисляме да предоставим повече средства на лекарите срещу това те да увеличат времето си за работа с хората. Например ще получат допълнително по 11 стотинки за всеки записан пациент, без да се изисква да дават нощни дежурства.
- От 2012 г. клиничните пътеки постепенно ще бъдат заменени с т.нар. диагностично свързани групи. Какво ще спечелят болните от това?
- Световната практика показва, че диагностично свързаните групи са най-удачният метод за финансиране на болниците. Като изключим Гърция, България е единствената страна, която все още работи по т.нар. клинични пътеки, всички останали са на диагностично свързани групи. Те позволяват средствата да се разпределят по-справедливо, като контролът на разходите е завишен. При тях заплащането на разходите при лечението се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите ги заболявания. По този начин лечебните заведения ще получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. - Какво всъщност представляват диагностично свързаните групи?
- По-адекватното финансиране по тях се постига чрез комбинацията от няколко елемента – базова стойност на лечението, относително тегло и т.нар. кейс-микс индекс. Базовата стойност представлява средния разход за един случай за лечение в болница. Относителното тегло показва относителната тежест на тази група спрямо всички останали диагностично свързани групи. То представлява коефициент, който илюстрира различната тежест и усложнение на случаите при едно и също заболяване. Произведението от базовата стойност и относителното тегло дава и окончателната цена на диагностично свързаната група. Благодарение на това могат да се формират над 700 базови групи, по които да се плаща на болниците. За сравнение в момента те получават финансиране по 298 клинични пътеки. Последният елемент - кейс-микс индексът, участва във формирането на средствата на болниците.
- Какви са преимуществата на диагностично свързаните групи спрямо клиничните пътеки?
- Те гарантират ефективно и справедливо разпределение на средствата за болниците според сложността на случаите. Пациентът се лекува не само по едно заболяване, както е сега, а и по съпътстващите основната му болест състояния. Така ще се прекрати порочната практика хората да бъда приемани по няколко пъти и по този начин да се източва здравната каса.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар