Без прокурор за лекарските грешки
Предават всички сигнали на Медицинския одит
Силвия Николова, В. "МОНИТОР",
19 април 2011 г.
Прокуратурата ще изпраща всички сигнали за лекарски грешки в изпълнителната агенция “Медицински одит” за разглеждане и разследване. Това предвижда споразумение между двете институции, съобщи заместник главният прокурор Калина Тонева. Така проверката ще се извършва от лекари, които са наясно както с медицинските дейности, с диагнозите и алгоритъма на целия лечебен процес при една или друга диагноза, а не от служители на МВР, както се практикува сега.Заради специфичния характер на медицинската професия се налага въвеждането в Наказателния кодекс на
понятието ”оправдан медицински риск”
каза още заместник главният прокурор Калина Тонева.Въвеждането на термина “оправдан медицински риск” би било изключително полезно, тъй като няма ненужно да се развиват наказателни дела и поставяне под обвинение на лекари или други медицински служители при инциденти, които безспорно не биха могли да бъдат квалифицирани като лекарска грешка дори и след приключване на делото, обясни тя необходимостта от допълнението в нормативния документ. Освен това съществуването на този термин би гарантирало на лекарите спокойствието да не проявяват излишна предпазливост при случаи, когато спасяването на пациента изисква проявяването на по-голяма отговорност и приедприемането на по-нестандартни методи на действие.Българските болни доплащат най-много от джоба си за лечение, профилактика и медикаменти дори когато са здравно осигурени в сравнение с гражданите на останалите страни не само от Европейския съюз, но и от всички държави на континента. Това сочат данните от проучване, направено по поръчка на Световната здравна организация за 2009 година. Те бяха съобщени вчера от д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването по време на дискусия във Военномедицинска академия, посветена на Международен ден за правата на пациентите. Данните от проучването за 2010 година все още се обработват.Оказва се, че сънародникът ни не само плаща най-много от всички останали европейци, но за разлика от тях не доплаща в края на лечението, а в 50 процента от случаите
брои парите кеш още по време на лечението
или още преди то да е започнало. В другите страни, ако се налага доплащане, то е предимно по банков път и е не повече от 20-25 на сто.Освен това България е на последно място по процент от брутния вътрешен продукт в Евросъюза, отделян за здравеопазване. За разлика от нас, които отделяме едва 8 на сто за тази цел, в Германия този процент е 12 и е най-висок в цяла Европа. Публичните разходи за здравеопазване от БВП отново са най-високи в Германия, като нашата страна и по този показател е на опашката на класацията. Пред нас непосредствено са Литва, Естония и Румъния.Световната здравна организация отчита още, че разходи на глава от населението у нас от здравноосигурителните фондове, сред които е и Националната здравноосигурителна каса, са пет-шест пъти по-малко, отколкото в останалите страни – членки на ЕС. Най-доволни от здравеопазването в държавата си са холандците, сочи още проучването. След тях се нареждат гражданите на Дания и Ирландия, като българите са на последно място сред близо 30 страни. Преди България са страни като Албания, Румъния и Хърватия.През последните пет години Холандия за трети път оглавява тази класация, което води до предположението, че страната е с най-добро здравеопазване не само в Европа, а и в света, уточни д-р Кацаров.
Силвия Николова, В. "МОНИТОР",
19 април 2011 г.
Прокуратурата ще изпраща всички сигнали за лекарски грешки в изпълнителната агенция “Медицински одит” за разглеждане и разследване. Това предвижда споразумение между двете институции, съобщи заместник главният прокурор Калина Тонева. Така проверката ще се извършва от лекари, които са наясно както с медицинските дейности, с диагнозите и алгоритъма на целия лечебен процес при една или друга диагноза, а не от служители на МВР, както се практикува сега.Заради специфичния характер на медицинската професия се налага въвеждането в Наказателния кодекс на
понятието ”оправдан медицински риск”
каза още заместник главният прокурор Калина Тонева.Въвеждането на термина “оправдан медицински риск” би било изключително полезно, тъй като няма ненужно да се развиват наказателни дела и поставяне под обвинение на лекари или други медицински служители при инциденти, които безспорно не биха могли да бъдат квалифицирани като лекарска грешка дори и след приключване на делото, обясни тя необходимостта от допълнението в нормативния документ. Освен това съществуването на този термин би гарантирало на лекарите спокойствието да не проявяват излишна предпазливост при случаи, когато спасяването на пациента изисква проявяването на по-голяма отговорност и приедприемането на по-нестандартни методи на действие.Българските болни доплащат най-много от джоба си за лечение, профилактика и медикаменти дори когато са здравно осигурени в сравнение с гражданите на останалите страни не само от Европейския съюз, но и от всички държави на континента. Това сочат данните от проучване, направено по поръчка на Световната здравна организация за 2009 година. Те бяха съобщени вчера от д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването по време на дискусия във Военномедицинска академия, посветена на Международен ден за правата на пациентите. Данните от проучването за 2010 година все още се обработват.Оказва се, че сънародникът ни не само плаща най-много от всички останали европейци, но за разлика от тях не доплаща в края на лечението, а в 50 процента от случаите
брои парите кеш още по време на лечението
или още преди то да е започнало. В другите страни, ако се налага доплащане, то е предимно по банков път и е не повече от 20-25 на сто.Освен това България е на последно място по процент от брутния вътрешен продукт в Евросъюза, отделян за здравеопазване. За разлика от нас, които отделяме едва 8 на сто за тази цел, в Германия този процент е 12 и е най-висок в цяла Европа. Публичните разходи за здравеопазване от БВП отново са най-високи в Германия, като нашата страна и по този показател е на опашката на класацията. Пред нас непосредствено са Литва, Естония и Румъния.Световната здравна организация отчита още, че разходи на глава от населението у нас от здравноосигурителните фондове, сред които е и Националната здравноосигурителна каса, са пет-шест пъти по-малко, отколкото в останалите страни – членки на ЕС. Най-доволни от здравеопазването в държавата си са холандците, сочи още проучването. След тях се нареждат гражданите на Дания и Ирландия, като българите са на последно място сред близо 30 страни. Преди България са страни като Албания, Румъния и Хърватия.През последните пет години Холандия за трети път оглавява тази класация, което води до предположението, че страната е с най-добро здравеопазване не само в Европа, а и в света, уточни д-р Кацаров.
България 32-ра по спазване на правата
България е на 32-ро място по спазване на правата на пациента в Европа, което я нарежда на последните места на континента по този показател, показва друго проучване на Световната здравна организация.В България правата на пациентите не се спазват, има остър дефицит в тази сфера, категорична пък бе Теодора Захариева – основателка на Центъра за защита на правата в здравеопазването и първата онкоболна, осъдила държавата преди пет години за прекъсната терапия заради дефицит на лекарства.Пациентските права са описани в международна харта. Сред най-важните са, че болният има право на медицинска помощ, че няма да страда ненужно при лечението и че ако това се случи, има към кого да се обърне и оплаче, за да бъде обезщетен. В хартата са гарантирани още правото му на иновативно лечение, на индивидуална и качествена терапия, отговаряща на стандартите за добра европейска практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар