- Доц. Николчев, по смисъла на Закона за досиетата през декември ще бъдат огласени имената на сътрудниците на ДС от ръководствата на вероизповеданията, включително на клира на Българската православна църква и служителите от прицърковните структури. Вече се чуват гласове, че това не е нужно, че отварянето им няма да помогне никому. Нужно ли е да бъдат отворени досиетата на епископата и хората, близки до БПЦ? 
- Необходимо е, разбира се. Истината не бива да остава скрита. Още повече че в един период тръгна мълвата, че досиетата са прочистени, но както става ясно, това съвсем не е така. Колкото и да бъде неприятно за някои, ще е по-добре да преглътнем този горчив хап, за да се очистим от съмнения и подозрения.
Нещо повече, неотдавна факултетният съвет на Богословския факултет при Софийския университет (бившата Духовна академия) взехме решение и поискахме от Комисията по досиетата да ни разкрие истината за 18 наши преподаватели и служители. За това е взето тяхното съгласие. Това за нас бе от особена важност, защото факултетът от една страна е ситуиран към Българската православна църква, а от друга – е част от академичната общност. На практика ние направихме първата крачка в тази посока и от вероизповедните общности, и от научните общности. С нея ние целим да се очистим от миналото. Необходимо е да бъдат разбити някои митове за дейността на Държавна сигурност в БПЦ и научните среди преди 1989 година, за да се очертаят перспективите, които стоят пред църквата предвид скорошното разсекретяване на досиетата на ръководните лица и органи в нея, сътрудничили на ДС.
Четенето на архивите е изключително мъчително, бих казал одиозно. Там се сблъскваш не само с предоставените ти страници от миналото, но и с интимните донесения на агентите богослови, писани в продължение на десетки години. Заставаш лице в лице със съсипани човешки съдби, пострадали от тоталитарния режим.
- Колко са доносниците на ДС в Богословския факултет?
- Още при разсекретяването на ВАК стана ясно, че агентите са двама – бившият преподавател във факултета Димитър Станков Киров и преподавателят проф. Иван Желев Димитров, съответно с агентурни имена Антон и Ангелов. След вътрешната проверка, направена по искане на факултетното ръководство, излязоха още две имена. Единият от тях, още след промените след 1989 г. излезе и публично се изповяда, като съобщи, че в един период от време е бил принуден на сътрудничи на ДС. Името му е отец проф. Радко Поптодоров, вече пенсионер. Той никога не е крил този факт и затова си позволявам да го назова. Това е истински достойното поведение – на покаянието и разкаянието. Другият е действащ преподавател, от досието му са останали две страници – на едната данните кога и от кого е вербуван, а на другата е посочено, че досието му е унищожено.
Още по-неприятното, на което се натъкнах в материалите, е, че има митрополити – преподаватели в тогавашната Духовна академия, които са вербувани да подкопават православната вяра и са го правели твърде усърдно. Тяхната работа е била да бъдат разколебани студентите във вярата и да ги възпрепятстват да поемат по пътя на свещенството.
- Казвате нещо твърде ужасно.
- Да, изглежда като кошмар, но това е самата истина. Някои от тези митрополити са покойници и затова, по смисъла на закона, имената им не могат и няма да бъдат разкрити. Други обаче са живи и ще бъдат съобщени през декември, когато досиетата бъдат открити.
- Как точно са действали тези агенти в расо?
- Въпросните митрополити са оказвали натиск върху преподавателите в Богословския факултет, като са им заявявали „да не бъдат много активни и усърдни в преподаването на учението на църквата на студентите” и да им оказват влияние да не стават свещеници или монаси.
- Колко всъщност са тези митрополити?
- Тези агенти присъстват в два документа – в един рапорт и в един донос на един от самите тях до Държавна сигурност. Митрополитите са общо трима.
- Казвате, процесът на четене и отваряне на досиетата е мъчителен, но трябва да го изживеем, да преглътнем горчивия хап, за да се очистим? Някой от тези „Божи” люде показа ли по някакъв начин, че е склонен да се покае, да се извини в годините след падането на атеистичния режим или пък да покаже някак си на православната общност, че е действал под натиск?
- Не. Нищо такова не се случи.
- Защо според Вас, доц. Николчев, по въпроса за досиетата клирът се държи така, сякаш това не го засяга?
- Мълчат заради страха от истината. Такъв процес на отваряне на досиетата вече протече в бившите страни от Източния блок. Дали искаме, или не, това ще се случи и при нас. За Българската православна църква във всички случаи е много по-добре да се знае кой кой е, отколкото да се стои в тъмнина. Кой ще се покае не знам.
Неотдавна бях в Черна гора, в манастира „Света Богородица”, който е и резиденция на архиепископ Амфилохий. В централната му църква бях силно впечатлен от нов стенопис на Страшния съд с два особено силни фрагмента с надпис „Лъже-епископи и царе”. Сюжетът изобразяваше група епископи с изплашени физиономии, поставили ръце на устните си и друга група техни събратя, паднали и теглени от дявола, а в центъра във военна униформа и петолъчка на главата е изобразен Тито – символът на атеистичната власт в бивша Югославия. Този стенопис ясно показва, че в Сръбската православна църква има съвременен прочит, дори чрез иконографията, за близкото минало. За съжаление в БПЦ няма и намек за подобно нещо. Като се има предвид това, Богословският факултет е единственият, свързан с църквата, който направи първата крачка и пожела отварянето на досиетата на преподавателите си. Впрочем в миналото като Духовна академия той е бил особено интересен „обект” за Държавна сигурност, на нейна територия за действали доста агенти и доносници.
- Ще се конкретизирате ли?
- Едно изследване показва например, че само за 1982 година в Духовната академия са действали 12 човека, сред тях са не само преподаватели, но и студенти. Те са действали от една страна. От друга, усилията са били насочени срещу една група около един от преподавателите, а цялата операция се нарича „Паяците”. В резултат на доноси е уволнен тогавашният преподавател по нравствено богословие Шумов, като най-активен в докладите си срещу него е колегата му от същата катедра Димитър Станков Киров, тогава все още асистент, действал под псевдонима Антон. Така той едновременно е сътрудничил и си е разчиствал пътя, докато сам заеме мястото на освободения от работа Шумов. Това не става веднага, но агент Антон не се отказва. За една година е назначен за шеф на катедрата по нравствено богословие отец Анатолий Балачев, но също е отстранен, на кандидатите да я заемат е попречено, мястото остава за Антон – Киров. Информацията от архивите, дава ясна картина на последвалия в началото на 90-те години разкол в БПЦ. От една страна е очертан интелектуалният кръг на разколниците – отец Анатолий Блачев, проф. Радко Поптодоров, проф. Иван Денев, а от друга страна, техните палачи – агентите доносници като проф. Иван Желев, които се обявяват за интелектуалния елит на каноничния Свети синод. Дори само този факт говори ясно, че разколът съвсем не е случаен, а е провокиран и проведен по сценарий на Държавна сигурност. Иван Желев – агент Ангелов, например, действа до 1992 г. като главен редактор на „Църковен вестник”. В неговите донесения още от 1982-1985 г. на няколко места става ясно, че му е дадена задача да се внедри в „Църковен вестник” с оглед на поставени конкретни задачи – манипулиране и дискредитиране на определени преподаватели в тогавашната Духовна академия.
Тези неща за много неприятни. Когато четох документите в комисията, в продължение на дни не бях на себе си.
- Една част от вярващите, не само сред клира, заявяват, че досиетата са минало, важно е личното спасение и не е необходимо с отварянето им нещата да се изострят. Как ще коментирате това мнение?
- Не, не, това е страх от лична и колективна отговорност.
Визитка
Роден е през 1961 година в Плевен
Завършил е Духовната академия „Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) през 1986 г.
Специализирал е „Римско право“ в Юридическия факултет на Софийския университет (1996-1998) и в Регенсбург, Германия (2002)
От 1994 г. е преподавател по „Църковно право“ и „Устройство и управление на Българската православна църква“ в Богословския факултет на СУ
През 2006 г. става доцент с "Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване"
В момента ръководи катедрата по „Църковно право“
Няма коментари:
Публикуване на коментар