Оскари за българския Рейнмен

Силвия Николова
В-к “МОНИТОР”, 10 вторник 2009 г.


Когато през 1987 г. Бари Левинсън изкара на екрана своя филм “Рейнмен”, киноманиаците останаха очаровани. Година по-късно, през 1988 г., когато лентата получи 5 оскара, публиката крещеше: “Това е образът. Друг няма”. Двадесет години по-късно обаче, комай се казва, че друг образ има, но оскари няма.
В една малка страна на Балканския полуостров живеят близо един милион стресирани, депресирани и направо ошашавени рейнменовци, които обаче няма кой да отличи. Освен, ако за номинации не се броят стотиците хиляди рецепти, изписвани всеки месец от психиатри и всякакви други лекари за хапчета.
Защото оказва се, в наши условия, стресът не само води до депресии и тихи психози клетият ни народ, но му докарва и куп соматични заболявания (Виж на стр. 2). В същото време България е единствената страна в Европейския съюз без нормална система за диспансеризацията на хората с психични проблеми. Изписан веднъж от психиатрията, човек трудно може да се лекува, защото не всички лекарства, изписани от наблюдавания психиатър в диспансера, се поемат от здравната каса и Министерството на здравеопазването. В същото време родното ни здравеопазване имитира европейските стандарти, като се старае да сложи на домашно лечение максимален брой хора с душевни проблеми. Като се има предвид тази аномалия е напълно обяснимо, защо толкова хора си говорят сами по улиците. Не всички от тях обаче са събратя на незлобливия Рейнмен. Не е ясно и кой носи отговорност, когато някой от тях извади нож. Във всички случай това съвсем не е Бари Левинсън, но не е и нито един от разписалите документите за домашно лечение (без лекарства!) на хора видимо нуждаещи се от психиатрични грижи.