Кренвирш за родните Борджии

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР", 10 Февруари, 2009

Ако допреди няколко години изразът: "Да плашиш куче с кренвирш", изразяваше липса на каквато и да е логика, днес той е повече от логичен. Да сервираш кренвирш някому сега, е твърде подозрително. Не по-малко подозрително от това, да речем, правнучка на Лукреция Борджия да ти поднесе екологично чисто мляко.

Не е тайна, че някои български производители слагат в меките колбаси всичко друго, но не и месо. Като се започне от вода и набухватели, та се стигне до соево брашно и застрашително количество емулгатори, за които, както е известно, не само че не са безопасни, но са и канцерогенни. Ако е само това, то си е чист късмет, все едно ядеш екопродукт. Чува се обаче, че същите тези производители тъпчат найлоновите черва и с едни такива продукти, на които човек му е дори неудобно да ги спомене.

Въпросът за прословутите кренвирши стоеше някак си неудобно в публичното пространство още преди 20-ина години. Още тогава котаракът ми Пимпуш минаваше на доброволен и безсрочен пост всеки път, когато му пуснех в паничката някакъв колбас, та бил той и наденичка.

Сега обаче, когато страната ни е равноправен член на Европейския съюз, е приела като абсолютна норма (комай само на книга!) правилото да спазва не само добра хигиена в цеховете, рецептурника, допустимите стойности на добавки (в това число консерванти и подобрители за вкус), но и да предупреждава купувачите върху опаковките на самите хранителни изделия за субпродукти и всякакви вредни вещества в тях така, както това е залегнало в приетата преди две години Бяла книга за храните, произвеждани в ЕС. Всички фирми, до една от регистрираните, преди да получат разрешение за производство за нуждите не само на външния, но и на вътрешния пазар, са минали куп проверки, въвели са модерни технологии, въобще отговарят на всички съвременни изисквания и дори имат сертификати за добра производствена практика.

Ако въпросът опираше само до саламите, проблемът щеше да е поне наполовина по-малък. Оказва се обаче, че вече и сиренето е всичко друго, само не и от крава. Познайте сами от какво е направено киселото мляко, което отдавна не подквасва каквото и да било, но и не се разваля дори да е купено преди месец. Насъщният ни пък е натъпкан с всякакви оцветители и стърготини, имитиращи здравословни микрочастици. Все неща, от които на всеки средностатистически европеец не само ще настръхне косата, но и ще осъди всеки производител, пробутал му подобни сурогати. У нас обаче да сте чули някой да е осъден за калпави продукти?! Не сте. Няма и да чуете. Защото контролът в България за качеството на продуктите е повече от символичен. За различните по произход хранителни стоки в зависимост от растителния или месния им произход следят различни ведомства, съответно - РИОКОС, НВМС и ДВСК. Ако човек обаче иска да провери от какво точно е направеното сиренето, трябва да занесе минимум 800 г, че и като добавка да си плати лабораторното изследване, цената е 60-70 лв.

Друг е въпросът, че между трите ведомства не всякога координацията е на ниво. Което някак си навежда логически на мисълта, дали пък не е редно, а и по-безопасно за здравето на нацията да има една надминистерска институция, която да се занимава само с контрола на храните и да си тегли за безотговорността директно пред хората от изпълнителната власт, когато се окаже, че не си е свършила работата.

Друга алтернатива няма. Освен може би онази, препоръчана от британските зевзеци: "Ако сте човек, който обича кренвирши и държи на законността, никога не влизайте в колбасарски цех и в парламента."

.