Националният съвет, сформиран сега, е напълно импотентен орган
СИЛВИЯ НИКОЛОВА В-к "МОНИТОР", 11 Февруари, 2009 г.
- Г-н Моллов, напоследък не минава ден, без да бъдат засечени в магазините храни с примеси и дори такива, от които не е ясно в действителност от какво са направени. Защо се стигна дотам, при толкова много институции в страната българинът да се трови кога бързо, кога по-бавно, но сигурно с вредни продукти?
- Защото институциите действат на принципа "Много баби, хилаво дете". Контрол има, но той не е ефективен. Когато става дума за храни с необявен състав на етикета и това се разбере, се задава въпросът: 
Техните производители на базата на технологична документация ли са ги направили, или са интерпретирали свободно на тема технология в производството на храни, съвсем не безопасни за здравето и живота на хората. Ако се окаже, че става дума за второто, те би трябвало да носят отговорност. Ако обаче се окаже, че някой им е разрешил да ги произвеждат, то следва да се търси отговорност от контролния орган.
- Храните със сурогати, като например сирене с палмово масло, с одобрена документация точно за такова производство ли са, или иде реч за безотговорност?
- Не е ясно, но пък има парадокс. От една страна, от Националната ветеринарномедицинска служба твърдят, че има редица регистрирани предприятия, които прилагат палмово масло в сиренето и заявяват, че това не е проблем за продукта. В ниска концентрация то не може да бъде опасно за здравето. Затова, ако става дума за одобрена документация, лошо няма. В същото време обаче НВМС издаде наредба за разделянето на храните на отделни щандове в магазините, тъй като според служителите на службата, едните са нормални, но другите са вредни за човешкото здраве, с други думи - боклуци. По този начин службата се изживява като регулатор на пазара, вместо хората й да си вършат работата и да гарантират, че храните, които излизат на пазара, независимо от това дали са високо- или нискокачествени, дали съдържат или не едни или други съставки, дали са направени по оригинална българска рецепта или по модерна рецептура и технология, задължението на контролния орган е да следи те да бъдат безопасни за човешкото здраве. Контролният орган, каквато се явява НВМС, не е пазарен регулатор, а е гарант на потребителите за тяхното здраве. В този смисъл със своето поведение показва, че не може да изпълни своята основна функция, за която е създаден и което потребителят очаква от нея, а това са: яснота, гаранции и повече държавност по въпроса с безопасността на храните.
Самият факт, че майката на пострадалото дете от сода каустик в млякото се обърна към медиите, а не към органите за контрол, говори или за липса на доверие в тях, или за незнание към кого да се обърне.
- Какво може да се направи, за да се подобри контролът и най-вече хората да знаят още в магазина какво точно купуват?
- Това може да се постигне само ако се създаде нов единен орган за контрол на храните, в който потребителите да имат доверие, в него да работят компетентни хора и да обединява възможностите за контрол.
- И сега три служби - НВМС, ДВСК и РИОКОЗ, каквито са бившите ХЕИ, контролират качеството на продуктите. Още един орган няма ли да натежи прекомерно много и на без туй немалката държавна администрация?
- Не би натежал, но би осигурил по-добрия контрол. Например ако палмовото масло в сиренето е в допустимата концентрация, то не е опасно. Ветеринарните лекари, каквито предимно работят в НВСМ, не са компетентни да преценят това, защото са специализирани в продуктите от животински произход. Палмовото масло е в компетенцията на РИОКОС, но сигнал до тях не стига, защото взаимодействие между институциите няма.
- Толкова ли е трудно да общуват НВМС и РИОКОС помежду си?
- Фактите го показват. Когато приемахме поправките в Закона за храните и хармонизирахме законодателството си предвид членството ни в Европейския съюз, Брюксел ясно ни заяви, че трябва да създадем единен контрол за храните, създадохме един координиращ орган към Националния съвет по безопасност на храните и го нарекохме Координационен съвет. Задачата му бе да координира именно дейността на многобройните други органи, които се занимават с тези неща. Сред членовете му са главният санитарен инспектор на страната, генералните директори на НВМС, на Службата по фуражи и Службата по хранителна защита.
- В последните седмици обаче не чухме нито дума от тях, но пък представители на прокуратурата се нагърбиха и със задължението да следят за качеството на храните?
- Още когато правихме последната поправка в Закона за храните през пролетта на 2006 г., предупредих, че този координационен съвет ще се окаже мъртвородено дете. В действителност той се оказа един напълно импотентен орган и не върши това, за което е създаден.
- Какви са правомощията му?
- Не са особено големи, независимо, че включва в себе си и представители на полицията и митниците. Доколкото обаче аз съм информиран, този орган никога не се е събирал и заседавал. Той никога не е работил.
Органът, който е призван да води политиката по отношение на храните и да гарантира взимането на стратегически решения, които ще осигурят дългосрочното поведение на контролните органи, при това адекватни на ситуацията, всъщност не може да стигне до налагането на стратегия по безопасност на храните. В Закона за храните ние, депутатите, заложихме срок за създаването на такава стратегия.
- Кога трябваше да бъде създадена стратегия по безопасност на храните?
- Първоначалният срок бе януари 2007 г. Впоследствие, за да дадем възможност на администрацията да се подготви и да реагира, го променихме до края на юни 2007 г. Но това така и не се случи. Излиза, че от година и половина законът просто не се изпълнява. Чувствам една негласна съпротива от страна на администрацията, която трябва да разработи стратегията за храните и да се вземе най-сетне решение за създаването на орган за контрол, както е записано в Закона за храните.
- За какъв орган става дума?
- В нормативния документ е залегнало създаването на единен орган по контрол на храните, който следва да има отношение не само към тяхната безопасност, но и към тяхното качество, както и да води съответната държавна политика в тази насока. Негово задължение е да има и единен подход по отношение на българските продукти, произведени по автентични рецепти и този подход да диктува поведение, когато един продукт се нарича български, например "българско бяло саламурено сирене", той да отговаря на някакви минимални стандартни изисквания. Ако това бъде въведено, наредбата на НВМС за разделянето на храните на различни щандове според качеството им, е напълно излишна. По този документ службата се явява регулатор на пазара, но тази регулация нарушава принципа за свободно движение на стоки в Европейския съюз. Няма да се учудя, ако някой производител осъди ветеринарните органи за това.
Ветеринарният орган трябва да насочи усилията си там, където се прави продуктът, където производителят спазва определена документация и параметри, и със силата на проверките, санкциите и всички инструменти, разписани от нормативната уредба той да влезе в своите функции, а потребителите да знаят към кого да се обърнат.
- Купувачът сега е поставен в неудобното положение да плаща по 60-70 лв. на лабораториите, ако иска да му изследват проба от храната, която си е купил. Няма ли да отпаднат тези плащания?
- Ролята на бъдещата агенция определено ще промени тази ситуация. Нейно задължение е да поддържа референтни лаборатории, а нейни служители във всички региони да взимат проби по всяко време от всякакви хранителни продукти независимо в кой магазин се продават. Тя трябва да извършва анализ на риска, който е залегнал и в регламентите за нейното създаване. Това означава, след като се взимат проби от пазара, да се прави анализ за съответствие на състава спрямо обявеното на етикета за наличието на опасни съставки в него. На базата на анализа на риска да се информират потребителите за него както у нас, така и Европейския съюз, ако става въпрос за особено опасна храна. Когато става дума за установяване на такива проблеми, е редно производителят да плати цената на тези анализи, а не потребителят.
Професионалният, експертният подход изиска да има такъв орган със съответната компетенция, който да казва коя храна е опасна и коя не е опасна.
- Под чия шапка си представяте тази агенция?
- Агенцията трябва да е независим орган към Министерския съвет, да има свой бюджет и да е първостепенен разпоредител на средства. Този орган трябва да води дългосрочна политика и затова не бива да се влияе от политическата конюнктура в момента. Неговата политика ще е принципно рестриктивна по отношение на производителите, защото ще ги възпира да произвеждат опасни храни, което означава напълно противоположна на тази, водена от министерствата, а именно насърчаване на определени групи производители.
Специализирал е в БАН, Германия, Белгия, Холандия и Великобритания
Университетски преподавател
Депутат от ПГ на НДСВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар