СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В-к "МОНИТОР", 19 февруари 2009 г.
Линейки - потенциални убийци превозват тежко болни в провинцията. Транспортирането на хората не е безопасно, дори застрашава живота им, особено в поледицата и преспите. Някои от автомобилите са съвременници на прехода и са навъртели по 300 000 км, установи репортерска проверка на "Монитор". Те обаче са в обращение и по всичко личи, че скоро няма да бъдат "пенсионирани", освен ако окончателно и безвъзвратно не излязат от строя.
Най-страшно е положението в отдалечените от регионалните центрове селища, където колите не само са стари, но и не достигат. Проблемът с реаномобилите лъсва особено през зимата, когато се налага доктори и санитари да бутат старите трошки, докато запалят.
Реаномобилите в Центъра за спешна помощ в София са отлично оборудвани
До селата в планинските райони на практика обаче те не могат да достигнат.
"Центърът за спешна помощ за София-област разполага с 40 линейки, от тях над 20 са на повече от 250 000 км, но има и такива, навъртели над 300 000 км, има и няколко по-нови", обясни за "Монитор" неговият директор д-р Юрий Торнев. "Стандартите за бракуване след навъртян километраж в различните европейски страни са различни, но никъде няма такова нещо като в България.
В Германия например реаномобилите се бракуват, след като навъртят 80 000, максимум 100 000 км. Отдавна с колегите от останалите центрове за спешна помощ настояваме да се въведат стандарти за пробег на автомобилите, но до момента такива все още няма", допълни той.
По мнението на лекарите от Центъра за спешна помощ София-област най-тежко е положението в района на Драгоман и Сливница. При поледица и дори само при по-обилен снеговалеж линейките трудно успяват да стигнат до селата.
В малките селища все още могат да се видят линейки от времето на соца.
Ситуацията става драматична особено при вятър, който навява огромни преспи в равнинната местност и заличава пътищата напълно.
"Надежда за по-добра спешна помощ по тези места имат хората от края на миналата година, когато по линия на Министерството на здравеопазването бяха отпуснати за този район две съвършено нови линейки с един екип, но те не са достатъчни, тъй като нямаме и необходимия брой лекари", каза още д-р Торнев.
До рано вечерта вчера нямаше закъсали коли на Центъра за спешна медицинска помощ за София-област. Лекарите обаче изтръпват всеки път, когато снеговалежът стане по-интензивен. Шефът на центъра д-р Торнев поддържаше вчера непрекъсната връзка с метеорологичната служба и Гражданска защита.
Напускането на лекарите, медицинския и помощен персонал от центровете за спешна помощ са другият проблем, който поставя на косъм пристигането на линейките навреме при пациентите, установи още репортерската проверка на "Монитор".
15 свободни места за лекари има в центъра за София-област, което го прави "най-окомплектования" сред всички останали в страната.
50 незаети щатове за доктори обаче има в центъра за спешна помощ за София-град, съобщи неговият директор д-р Георги Гелев.
Хората бягат от спешната помощ заради ниското заплащане, там остават само току-що завършили доктори и такива без специалност, коментираха медици.
С дежурствата месечно един лекар там взема 500-700 лева. Работещите там лекари към момента са 190.
По мнението на д-р Георги Гелев за проблема с текучеството на лекарите в центровете за спешна медицинска помощ е виновна и емиграцията на медици, които масово започнаха да напускат България след присъединяване на страната ни към Европейския съюз и след като дипломите им вече се признават.
"Метеорологичното време не ни пречи, от години не сме имали проблеми заради падналия сняг", заяви д-р Гелев.
Заради все още проходимите столични улици той не предвижда да въвежда допълнителни дежурства за екипите, както се практикува на други места, за да не останат хората без бърза помощ, ако някоя от колите излезе от строя в поледицата.
Линейките, които обслужват гражданите на София, са 78 на брой. Най-старата от тях е на шест години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар