31 български храма в Европа клонят към Вселенската патриаршия

Галактион шантажира свещеници за заплати

Държал ги в ръце с разпределянето на парите от бюджета

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 22 февруари 2010 г.

Старозагорският митрополит Галактион шантажира свещениците ни в Европа с разпределянето на парите за заплати от държавната субсидия. Това показа проверка на "Монитор". Владиката, прочул се и като агента Мишо заради връзките му с Държавна сигурност, плаши нашите духовници, че занапред той ще разпределя субсидиите от държавния бюджет за църковните ни общини зад граница, съобщиха наши сънародници, живеещи от десетилетия в Германия.

СНИМКА: Галактион обича да е в светско обкръжение и не пропуска да се фотографира с бившата премиерша Маргарита Сакскобургготска и Жени Живкова.

Това означава, че ако Галактион реши, може и да отреже заплатите на поповете ни в странство, тъй като от пет години те се поемат от държавната хазна, безпокоят се българите. 31 от общо 33-те наши енории там обмислят да се отцепят от Българската православна църква и преминат към Вселенската патриаршия, ако Светият синод не им върне титуляра дядо Симеон. Галактион-Мишо беше назначен за временно изпълняващ длъжността Западноевропейски митрополит от Синода през декември миналата година, след като архиереите ни уволниха дядо Симеон от поста, въпреки че той е жив и напълно способен да управлява епархията си. Те сториха това с наредба, приета специално за случая. Така синодалите погазиха собствената си дума като нарушиха новия устав на Българската православна църква, който самите те приеха на църковно-народен събор през 2008 г. Според документа, както и в по-стария му вариант от 1950 г., изборът на митрополит и патриарх е пожизнено, освен в случаите на умствено заболяване и тежко престъпление срещу гражданското законодателство и нарушаване на каноните. При дядо Симеон не само няма такива обстоятелства, но той е и един от най-уважаваните архиереи на поместни православни църкви в Европа не само от останалите християнски конфесии. Писма в негова подкрепа са изпратени от католическата и евангелистката църква в Германия, чиито член е и Ангела Меркел. Вътрешното разпореждане на Синода залага капан дори на патриарха. Всеки, който иска мястото на Светейшия да бъде овакантено, може да се позове на новия документ, и с достатъчно лобисти в Синода да свали дядо Максим от поста коментираха специалисти по канонично право. Със свое окръжно до 33-те български църковни общини в Европа от 17 февруари Галактион-Мишо подчертава, че иска да въведе ред в църковноадминистративния живот там. За целта той удължава с един месец срока, в който свещениците и настоятелствата трябва да заявят какви суми са им необходими за поддръжката и евентуални ремонти на храмовете, в които служат. Щедростта му стига даже до там, че той дори обещава на духовниците да ги освободи от задължителната епархийска такса, която всеки един настоятел на храм трябва да внася годишно в обща сметка за спешни нужди. "На практика дядо Галактион е изпратен там от Светия синод като временно изпълняващ длъжността за срок от шест месеца. Средствата за заплатите на свещениците, както и за поддръжката на храмовете се превеждат по сметка директно на оторизираните лица от църковните настоятелства. Временно изпълняващият длъжността митрополит не ги разпределя и няма никакво законово отношение към тях", коментира за "Монитор" шефът на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.


Всеправославен събор решава казуса “Дядо Симеон”

Вселенският патриарх Вартоломей І може да свика Всеправославен събор за разрешаване на спора по казуса "Дядо Симеон" на неутрална територия и да бъде негов модератор, обясни доц. Дилян Николчев, преподавател по канонично право в Богословския факултет на Софийския университет. Такъв прецедент, който бе решен с неговото посредничество, имаше преди 3 години в Кипърската православна църква. Правото Вселенският патриарх, който и да е той, да предприема църковно-юридическа инициатива му дават каноните на Четвъртия Вселенски събор.
Няма никакви пречки нашите енории в Европа да преминат към Вселенската патриаршия. Такива консултации вече се провеждат, но по същество това ще доведе до нов разкол в църквата ни, коментира още доц. Николчев.
Ако Светият синод не вразуми дядо Галактион и той успее да спре самоволно държавните субсидии на храмовете ни в Европа, българските църковни общности могат да съдят страната ни по тамошното законодателство, а след това да отнесат въпроса и до Страсбург, тъй като те са регистрирани по законодателствата на страните, в които се намират. Подобен прецедент имаше преди близо десетина години с църковната ни община в Будапеща.
Европейската епархия на БПЦ е създадена в началото на 70-те години. Дотогава е имало 5-6 наши храма на пряко подчинение на Светия синод. Дядо Симеон е първият неин митрополит.



Емил Велинов, шеф на Дирекцията по вероизповеданията:
Няма да има субсидии без легитимен митрополит


- Г-н Велинов, законно ли е митрополит Галактион, да се разпорежда със субсидиите на църковните ни общини?
- Няма такова нещо, не е правено разпореждане той да разпределя средствата, които отпуска държавният бюджет за църковните ни общини зад граница. Аз знам друго писмо на дядо Галактион, изпратено до министъра без портфейл Божидар Димитров, който отговаря за вероизповеданията. В него той моли, докато не се изяснят нещата с избора на нов митрополит, да не се разпределят субсидии за Българската православна църква зад граница. Светият синод ще решава казуса на свое заседание на 23, 24 и 25 февруари. Засега за мен, като държавен служител, Галактион е оторизираният представител от синода на БПЦ, който с решение на Светия синод трябва да проведе изборите. Докато синодът не реши кога ще има избори и не каже кой е легитимният митрополит, субсидиите няма да се превеждат.
- Не ви ли е страх, че БПЦ може да изгуби 31 от общо 33 храма и църковни общини?
- Въпросът не е никак приятен. В момента има подадени заявления за създаване на още 7 общини, сред които в Южна Африка и Австралия.
- На колко възлиза държавната субсидия за православните ни църкви зад граница?
- Средствата са скромни - 1 млн. и 560 хил. лв. са за православната църква в страната, а 750 хил. лв. са за тези зад граница. От тези средства изплащаме заплати на свещениците по 500 евро месечно, като ги осигуряваме за пенсия и здраве. Държавата им плаща възнагражденията от пет години. Дотогава те не получаваха нищо и бяха принудени да работят като метачи, градинари и всякакъв ниско квалифициран труд, за да издържат себе си и своите семейства.