Един Мишо(к) в Европа

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 23 февруари 2010 г.

Един Мишо(к) реши да се прави на лъв. Запретна полите и пое към онова голямо и апетитно нещо, наречено Европа. Оказа се обаче, че полите му пречат. Затова ги запретна още по-високо. Но под тях се белнаха вълнените му плетени чорапи. В Европа с тях не го харесаха. Както не харесаха и самия него, защото колкото и да се дегизираше на лъв, все му личеше, че е Мишо(к)…Приказката засега е с отворен край. Тя може да прерасне в добро послание за това, как правдата и мъдростта на умните побеждават личната амбиция и безкритичността към собствените възможности. Може да завърши и като пасквил. Само със смях обаче след прочита й никой няма да се размине. Приказката всъщност не е за мишоци и лъвове, а за нещо твърде сакрално, каквото за всеки наш сънародник е Българската православна църква. И във всички случай ще остави в сърцата ни тъга. Но ще остави и нещо друго, разочарованието от очакваната мъдрост на нашите архиереи, ако не възстановят правдата такава, каквато са я определили светите отци на Вселенските събори със своите канони. Днес Светият синод решава дали да възстанови на поста уволнения митрополит на Средна и Западна Европа дядо Симеон. Синодалните ни старци гласуваха отстраняването му в края на ноември с набързо скалъпена наредба, с която бяха нарушени няколко канона и устава на самата Българска православна църква. Защото и уставът, и каноните, са категорични: митрополитът, както и патриархът са пожизнени. Изключения се правят в случаите, когато лицето е с психично заболяване или е подсъдимо по смисъла на наказателното право на съответната държава, в която живее и служи. Дядо Симеон е в отлично умствено здраве. Нещо повече, той е ерудит и признат за богослов не от един и два европейски университета, уважаван е както от останалите православни църкви, така и от останалите християнски конфесии. И съвсем не на последно място, обичан е от цялото си паство - нашите сънародници от общо 31 църковни общини в цяла Европа. Впрочем канон означава пръчка с определена дължина, с която съвременниците на Исус измервали дължината. В древността връщали на търговеца хитона дори той да е на йота по-къс, отколкото показвала мярката на канона, независимо колко сърма била вшита в него, и си прибирали парите обратно. А непочтеният търговец предавали на публично оплюване. Сравнението може да звучи и твърде профански, но е неизбежно. По две причини:Първата: Правдата е над всичко. Мярката в църквата е една - канонът, така както в гражданското общество над всичко е законът. Втората: Дядо Галактион, когото Синодът изпрати за временно изпълняващ длъжността митрополит на БПЦ в Средна и Западна Европа, съвсем не е човекът, който има право да се разпорежда с нещо, създадено и съградено в продължение на десетилетия от авторитет като дядо Симеон. Защото дори с невъоръжено око става ясно, че сравнението е твърде смело. Дядо Галактион може и да има качества, но към момента не е дал повод да ги забележим нито ние, вярващите в България, още по-малко сънародниците ни в Европа. Нещо повече в биографията му има нещо твърде смущаващо, което за нашите емигранти и от по-новата, но най-вече от старата генерация е повече от ужасяващо. В продължение на години той е бил доносник на Държавна сигурност с агентурното име Мишо. От това обстоятелство той не може да избяга, дори да смени вълнените си чорапи, заради които посрещачите му на берлинското летище едва сдържаха смеха си по Коледа.Смехът и занапред обаче може да бъде избегнат, ако архиереите ни проявят добра воля и с ръка на сърцето гласуват днес според канона. Българската православна църква и архиереите ни имат мъдростта и опита, според които да гласуват според канона и възстановят каноничния митрополит на Средна и Западна Европа дядо Симеон.