Благословеното семейство

Фелдшерът от филиала на ЦСМП – Кърджали в Момчилград Нихат Сали вече 36 години работи тази професия, всички във фамилията му са свързани с медицината

 

Силвия  Николова, 29.05.2026г.

сайт Clinica  www.clinica.bg

 

Тази седмица премина под знака на Световния ден на спешната помощ, който отбелязахме на 27 май. Безспорно, най-натоварените в този сектор са работещите в центровете за спешна медицинска помощ. Един от тях е фелдшерът Нихат Сали от филиала в Момчилград.

Биографично

Нихат Сали е роден на 26 април 1967 година в Кърджали, но живее в Момчилград. Откакто през 1991 година получава дипломата си за фелдшер, е неизменно в тази професия. Работи във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Момчилград. Всички в семейството му са свързани с медицината.

Предопределената професия

Да избира какво да учи и какво да работи, на Нихат Сали не се наложило. Баща му бил фелдшер и затова той още от дете се бил насочил да го последва професионално още повече, че историята на татко му по пътя на медицината, сам по себе си, е удивителен. Името му е Феим Мюмюн Сали, завършил с отличен медицинското училище в Хасково, специалност „фелдшер".

Ръководството извикало баща му, казали му, че в сина му има огромен потенциал и е добре да запише медицина, да стане лекар. „Дядо ми обаче нямал средства да издържа студент и отказал. Един роднина предложил да поеме тази грижа, пък да му върнат парите, когато могат", разказва Нихат Сали. Младият Феим обаче също отказал, не искал да натоварва родителите си финансово със своето учене. Така останал фелдшер, но пък се радвал на уважението на целия град и околността. Хората го почитали и на улицата, при среща, сваляли шапка, като пред уважаван в обществото човек, какъвто и бил. Обичали го заради отзивчивостта му винаги да помогне при всякакви обстоятелства – в сняг през преспите нощем до съседното село при пациент, да се отзове по всяко време за вдигнало температура дете и за всякакви други случаи. Докато учел, през ваканциите поемал реда за пасене на кравите в селото и така отменял баща си. Случвало се да извади част от храната в бохчата, сложена от майка му, да остави една-две филийки, за да има повече място за книги, които носел навсякъде със себе си и четял. Тази удивителна история за своя татко разказва фелдшерът Нихат Сали и бърза да добави „От млади години и аз не съм глезльо. И аз съм ходил да паса кравите и в това няма нищо унизително. Важното е човек да работи, всеки честен труд е достоен за уважение. Разказва още, как като млад фелдшер трябвало да работи допълнително какво ли още не, за да влиза по някоя още пара в семейния бюджет.

Младите и тези преди тях

Мнозина са склонни да ги обвиняват, че едва що започнали работа, искат да получават богато и пребогато от живота – от заплати, до удобства, та дори и прекомерен комфорт. Прави ли са или не младите лекари и лекарски асистенти, които искат да живеят добре или са разглезени деца? На този въпрос Нихат Сали е категоричен: „Прави са. Всеки иска да живее добре. Винаги съм казвал, че при нас в медицината, независимо дали си лекар, фелдшер, лекарски асистент, акушерска или медицинска сестра, хората трябва да са отдадени на работата си и да я вършат със сърце. Необходимо е обаче те и да са достойно заплатени, за да не се чудят как да работят на по две, че и три места, за да издържат нормално семействата си. Тук не става за лукс и прекаленост, а за един достоен живот." И привежда за пример 1991 година. Когато завършил и започвал, както казва „от нулата", негови връстници без образование през това време работели в строителството, правели ремонти и за четирите години, в които той получавал образование, те вече били успели дори да си вдигнат къщи. „Сега, за да стане млад човек лекар, му трябват 11 години – първо завършва медицина, а после и специализация. Това е неговото златно житейско време. Всеки родител би се радвал да изучи детето си, но не всеки успява и сега. Повече от ясно е, че тези млади хора са учили много, дали са много безсънни нощи в четене, в подготовка в университета, в самоподготовка, в семинари, курсове. Редно е техният труд да са лекари, да бъде възнаграден достойно. Те имат право на това!", убеден е Нихат Сали. И бърза да добави: „Да имат достойно заплащане, но да се държат и достойно със своите пациенти – да ги уважават, да са търпеливи, защото когато човек е прекрачил прага на кабинета ти, той със сигурност има неразположение, болка, няма да идва за няма нищо. Проблемът може да е физически, но може и да е психически, да го е обзела паника от мисълта за страшна болест. Човекът отсреща, в бялата престилка, е този, който трябва да му вдъхне увереност, да го успокои, защото пациентът в такъв момент има само него – лекарят, фелдшерът, лекарският асистент. В тяхно лице той вижда спасението". Разказва този подход от своя собствен професионален опит.

На него неведнъж му се е налагало не само да преглежда, но и да разговаря по-продължително време с пациент, изпаднал точно в паника, в страх, че с него се случва нещо страшно, необратимо, смъртоносно. А, както е известно, най-уплашените пациенти са тези на работещите в центровете за спешна медицинска помощ.

Благословеното семейството

За тази съпричастност към тегобите на хората, на пристъпващите прага на лекарския кабинет той често пъти разговаря и със своя син д-р Бюлент Нихат, който е онколог и работи в Пловдив. Преподава и в Медицинския университет там както на английско, така и на българоговорящи студенти. Наскоро признал на баща си, че още от малък искал да стане лекар, защото виждал как работи баща му, как със съпричастност към пациентките се отнася и майка му Диана Иванова – Сали, която е старша акушерка. Като родител, който познава детето си обаче Нихат Сали прозрял отрано накъде го влече отрокът му. „Не исках да се възгордява, защото тя – гордостта, е огромен дефект за всеки човек. Веднъж направо му казах: Сине, ако си решил да ставаш лекар само, за да се обръщат към теб с „докторе" или си мислиш, че ще станеш много богат, ще сгрешиш. Желанието да си лекар трябва да носиш в сърцето си. Само така ще успееш". Вижда се, че д-р Бюлент Нихат се е вслушал в думите на баща си и не само. В знак на благодарност към него се подписва не с фамилията си, а със своето презиме. „Доволен съм. И самият аз изпадам в известна гордост, като ме срещнат хора на улицата ми кажат „Бях при сина ти. Много добър лекар е". Усещаш, че не си живял напразно. Оставил си нещо добро, а синовете, на свой ред ще оставят добро поколение, което да е от полза за обществото. Само така, с възпитаване на достойни хора държавата ни може да успее", убеден е той. Другият син на Нихат Сали - Джем Сали също не е изневерил на семейната традиция, поел е по пътя на баща си. Сега завършва и му предстои държавен изпит. Скоро и той ще може да практикува професията на лекарски асистент. Независимо от ангажираното всекидневие, вечно включените телефони и отзоваване на пациентски обаждания по всяко време, семейството се старае да е заедно не само на празници, както тези дни, когато мюсюлманската общност посреща Курбан Байрам, но и в почивните дни, в част от отпуските. Обикновено спорове в семейството на професионални теми не се подемат. „Ние възрастните трябва да се вслушваме в по-младите. Те са нашите по-добри издания. Когато обаче в него грешат, е добре да ги спрем, да ги посъветваме, че не е правилно", казва още Нихат Сали. И се замисля за времето, когато може би ще види и внуци, поели по пътя на медицината.