Мъдрецът на колело

74-годишният анестезиолог д-р Живко Черкезов от УМБАЛ „Царица Йонна“-ИСУЛ извървя на велосипед част от маршрута на Giro d'Italia

 

Силвия Николова, 15.05.2026 

сайт Clinica  www.clinica.bg

 

Един български анестезиолог премина индивидуално отсечка от пътя на Giro d'Italia. Облечен с характерната за състезанието розова фланелка, шапка и ръкавици 74-годишният д-р Живко Черкезов извървя на своя стар, но верен велосипед разстоянието по бул. „Цариградско шосе" от УМБАЛ „Света Анна" до бившия ресторант „Ропотамо" без да си поставя за цел рекорд, а за да съпреживее вълнението от най-мащабната колоездачна обиколка в света.

„Бях вдъхновен от това, което направи България, най-добрата реклама за нашата страна. Отлична организация. В устроения Giro парк беше пълно с хора – българи, чужденци. Възрастни италианци в спортни трика бяха дошли, за да видят старта на състезанието от нашата страна. Имаше урогвайци, хора от различни точки на планетат. Булевардът беше спрян за движение, хората можеха да се разхождат, да карат велосипеди. Възползвах се да покарам и аз, създадох си неповторимо преживяване", разказва въодушевено д-р Черкезов. Колоезденето е любимото му кардиозанимание, заради активирането на всички мускули и системи в тялото. С тази полза от велоергометрията той обяснява и ежедневното си идване на работа в болницата с колело, а в нея той работи вече 42 години. И, както твърди, това е мястото, в което пак би избрал да работи, ако сега започваше кариера си на лекар-анестезиолог.

Биографично

Д-р Живко Черкезов е роден на 1 юли 1952 година. Когато го попитат къде, изумява с отговора „В град Сталин". И бърза да уточни, че така по онова време била преименувана Варна, Шумен пък бил Коларовград. Баща му Йордан Черкезов бил с изключително търсена за времето професия – завършил агрономство, растениевъдство и агротехника. След назначаването му в Министерството на земеделието семейството се преместило в София, където и сетнешния д-р Черкезов завършил Медицинска академия (сега Медицински университет). Майка му е сметоводител – родители, които не можели да предположат, че синът им ще избере професия, различна от тяхната – лекарската.

Изборът

Известно влияние, макар и индиректно, за него изиграл и баща му. Първоначалното намерение на младия Черкезов било да следва ветеринарна медицина. Дори избирал къде да учи средното си образование, кандидатствал и бил приет в Техникума по ветеринарна медицина и зоотехника. „В онези времена обаче отговорността на ветеринарния лекар и зоотехника беше голяма, следваха тежки наказания за грешки. Ако нещо се случеше с животните, се приемаше за диверсия срещу народното стопанство и човек направо попадаше в затвора. Затова баща ми ме посъветва по-добре да запиша нещо друго, например хуманна медицина. Така, след като завършил средното си образование, кандидатствах и ме приеха в Медицинската академия в столицата", разказва д-р Живко Черкезов. Наложило му се да се откаже и от втора мечта в професионалното поприще. „Исках да специализирам хирургия, но съдбата явно е имала друго предвид, специализирах анестезиология и интензивно лечение", споделя той. Бил стажант лекар в Първа хирургия на Медицинска академия (сега Александровска болница). Асистирал на доказани хирурзи. „Справях е добре, но като виждах какво правят те, дадох си сметка, че нямам необходимите качества за хирург. Така избрах да съм анестезиолог, което пак ме прави близък до хирургията", казва още д-р Черкезов. Твърди, че харесва работата си, предизвикателството постоянно да надхитря онази с косата. И коментира своя избор с онази отмерена и трезва преценка на човек, преживял много – и добро, и не толкова добро, но успял да извлече ценното от всяка ситуация, за да не повтаря грешки или пък да надгражда успехи. Носи в себе си онази ненатрапчива мъдрост, която не раздава непотърсени съвети, не изтиква напред собственото „Аз", но всякога деликатно ще насочи човек към точният път за решаване на житейския му ребус. Когато го попитат, как е постигнал този баланс, отговаря кратко: „С трезва самопреценка".

Предизвикателствата

Те са във всеки работен ден, на всяко дежурство. Така е от първия ден самостоятелна работа, като анестезиолог, на д-р Живко Черкезов. Недоумява, защо сега специализантите не влизат още от първия ден в операционната да помагат, както някога. С вълнение си спомня и първия случай, в който е трябвало да покаже умения, макар и едва що защитил специалност. „Бях анестезиолог само от шест месеца. Спира линейката веднъж пред квартирата ми, шофьорът казва, че трябва да ме закара в Бяла за тежко раждане. Аз объркан, най-напред отидах в Окръжната болница в Русе. Питам дежурната лекарка д-р Чипкова, опитен специалист, какво да правя. Отговори ми кратко „Облякъл си се с костюм и братовръзка, а там те чакат. Бягай бързо!". Заминах. Родилка с проблем, а анестезиологична сестра няма. Дойде да ми помага една от другите сестри. Всичко мина отлично, но този случай няма да забравя. Бях и притеснен, но и доволен, че са ми гласували доверие", споделя д-р Живко Черкезов. Нещо повече, платили му, но не пациентката, а държавата „Получих първото си извънредно възнаграждение – около 3 лева, но за 1979 г. това си бяха пари", смее се лекарят. Не крие безпокойството си от заминаващите за чужбина млади анестезиолози. Недоумява, как е възможно за проблема дефицит на кадри да се знае от години, а да не се вземат наистина ефективни мерки – по-добро заплащане на младите, повече възможности за кариерно израстване и редица други неща, които биха им дали по-добър шанс за развитие в професията.

Душата на пациента

„Анестезиологът, а и всеки лекар, трябва да умее да надниква в нея. Това би му помогнало да установи контакт, да спечели доверието на болния и така да го направи съучастник в лечебния процес", убеден е д-р Черкезов. За да придобие това умение, още преди години е преминал специализирани курсове по психология. Чел е и е изкарал и допълнителни курсове по редица други специалности, за да бъде максимално от полза на колегите си. „Анестезиологът трябва да има поглед върху голяма част от медицината. На него му се налага да се намеси в неща, които не са от неговата практика, но трябва да помогнеш на специалистите да излязат от дадена ситуация", казва още той. Към пациентите, с които се среща преди операцията, за да им обясни как тя ще протече, също има индивидуален подход според разбиранията им. Лекарят залага много на религиозното чувства у вярващите, което, по думите му, помага в лечебния процес. В кабинета му има икони, пред които християнинът може мислено да се помоли. Снабдил се е и с плоча с цитат от Корана, което е в подкрепа на мюсюлманите. И макар, че досега никой не му е казал, че е будист, помислил е и за хората с такива убеждения – на стената има няколко картини с хиндуистки мотиви. Д-р Живко Черкезов държи на новостите в медицината, чете много не само в сферата на своята специалност. Преминал е и редица обучения – четири модула по здравен мениджмънт, преминал е курс по организация и тактика на медицинската служба във Военномедицинска академия и редица още други полезни за професионализма му семинари, колоквиуми и други. Колкото и да обича медицината, д-р Черкезов е дал пълна свобода на дъщеря си, която избрала английска филология, а сега и усилено изучава френски. Внуците му също нямат стремежи към бялата престилка. „Човек сам трябва да прецени каква професия ще избере, защото тя трябва да му носи удовлетворение. Насочен ли е под диктат, кариерата му няма да върви с необходимите темпове. Подводни рифове има винаги, но убеден ли си, че трябва да работиш точно това, но не самоцелно, а за да помагаш на хората, тези рефове се преодоляват безаварийно", заключава вместо съвет към по-младите колеги анестезиологът д-р Живко Черкезов.