ЦЪРКОВЕН МИР

СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В-к "МОНИТОР", 15 февруари 2009 г.

Синодът на митрополит Инокентий иска помирение с българската държава. Архиереи и юристи вече са сформирали работна група и изпратили писма до президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и вътрешния министър Михаил Миков за започване на преговори. Те са склонни да се откажат от иска за 672 млн. евро, ако им бъдат върнати храмовете и имотите.
Съдът в Страсбург даде срок за помирение до 20 април. Владиците от синода на дядо Максим пък смятат, че разколниците първо трябва да се покаят като блудния син.

Варненския и Великопреславски митрополит Кирил: Разколниците да се покаят като блудния син

Исканията на отцепниците около Инокентий за връщане в храмовете или държавата да им изплати 672 млн. евро са абсолютно неоснователни. БПЦ не е тяхна бащиния, както не е бащиния и никому другиму. Затова никой не може да претендира за собственост, освен официалната църква в лицето на Светия синод, оглавяван от патриарх Максим, и нейните епархии.
Не мога да говоря от името на Синода какво ще предприемем, ако хората на Инокентий се споразумеят с държавата и им бъдат върнати имотите. Но аз не вярвам правителството да стигне дотам. То има една позиция по този въпрос и Светият синод се надява да не отстъпи от нея. Ще искаме решението на Страсбург да бъде обжалвано.
При нас, във Варненска и Великопреславска епархия имаме отцепници от официалната и законна БПЦ, но те не са в резултат на разкола. Техният случай е съвсем друг, те са с отец Любомир Попов, когото отстраних по съвсем други причини. В този смисъл нямаме от какво да се страхуваме.
Ако се стигне до някакво по-кардинално решение и ни бъде наложено да върнем храмовете, манастирите и имотите на разколниците или пък държавата да им изплати исканите милиони евро, не виждам смисъл да се свиква нов всеправославен събор. Този, който се проведе през 1998 г., каза всичко. Авторитетът му е неоспорим. Да се свиква нов, не е необходимо, а и за такова нещо трябва да има конкретна ситуация. Преди да са се случили нещата, не бива да се говори хипотетично за едно или друго.
Хората на Инокентий казват в медиите, че могат да преговарят със Светия синод само, когато им върнат имотите и не се отнасят към тях от позиция на силата, а като равнопоставени партньори. Трябва да се знае обаче, че в църквата позиция на силата няма.
За всеки, който я е напуснал, който е излязъл от нея, имаше съответния начин да се върне отново в нея. Нито един от тези, които го направиха, не сме върнали. В това отношение, примерите са много.
За да ги приеме каноничната и законна Българска православна църква отново в лоното си, те първо трябва да дойдат на себе си, да осъзнаят, че са сгрешили, а после да се покаят като блудния син. Това е все едно човек да е болен или пиян, но да не си признава, дори да отрича, и никой не може да му помогне. Такъв е случаят и на разколниците. За дрязгите, които провокират, мога да приведа думите на Господ Исус Христос, който казва, че в света съблазни ще има, но горко, чрез когото те идват. Като се проследи историята още от първите векове на църквата, се вижда, че в нея е имало хора, стремящи се към власт, без да я заслужават.

Отец Камен Бараков от алтернативния синод: Готови сме за споразумение с държавата

Божията справедливост възтържествува за нас чрез решението на съда в Страсбург. Оттам казват категорично, че спрямо нас е извършено насилие и беззаконие и затова държавата трябва да възстанови положението и собствеността ни отпреди прогонването ни от храмовете през юли 2004 г. От решението става ясно, че Законът за вероизповеданията не е добър и някои неща в него трябва да бъдат променени, например чл. 10. Чрез него нормативният документ се опитва да легитимира Максим, а не въз основа на избора му. Точно този член ние атакувахме и в КС.
Съдът в Страсбург обаче не се произнася за претенциите на едната или другата страна и съвсем мъдро оставя това в ръцете на двете страни - от едната сме ние, а от другата - държавата. Дава се срок от три месеца, в който ние трябва да се споразумеем. Това означава, че на 20 април ние трябва да имаме решение по въпроса. Ако не спазим този срок, ще се мине към осъждане и изплащане на сумите, които заедно с делата, заведени от наши миряни и свещеници, възлизат на близо 1 млрд. евро.
На нас, в Светия синод, никак не ни е приятно да съдим собствената си страна, още по-малко искаме да излагаме България.
Затова искаме да се стигне до споразумение с държавата. Искаме да ни върнат храмовете, от които ни изведоха насила. Можем да се споразумеем и за някакви обезщетения на хората, които през тези четири години изгубиха заплати, здравни и социални осигуровки. Нашите служители и свещеници претърпяха големи загуби. Имаше случаи, в които те не можеха да се регистрират в бюрата по труда като безработни, защото, когато ни изхвърлиха от нашите храмове, някой е изнесъл и изхвърлил документите със заповедите за назначение и всичко останало. Всъщност ние имаме заведени 147 граждански дела срещу българската държава. От тях 87 са от свещеници, а 60 - от служители.

С изгонването ни от храмовете преди четири години загубихме 107 храма с прилежащите към тях земи и сгради, три митрополии - Плевенска, Неврокопска и Пловдивска, два манастира - Роженския и люлинския "Св. св. Кирил и Методий", и свещоливницата в столичния квартал "Илиянци".
Следващият момент, след като се разберем, ще е да седнем с духовниците от другата страна и да уточним нещата помежду си, но държавата да не се бърка в нашите взаимоотношения. Тя може да помага, но в никакъв случай да не упражнява влияние и контрол под никакъв претекст.
С хората от другия синод ние се познаваме. Вярно, натрупа се известно напрежение през изминалите години, но това са преодолими неща. Важното е да не излагаме българската държава и православието, и най-вече Българската право-славна църква.
Няма никакво съмнение, че след като се споразумеем с държавата, ще потърсим възможност за братски срещи със свещениците и архиереите на другата страна, но първото условие, което трябва да е изпълнено преди това, е да ни върнат по местата ни, а именно - там, където сме служили, и да се възстанови положението от 2004 г.