Детската градина на монахинята

Сестра Мариана отглежда деца от социални домове и търси спонсори за операциите им

Обучението по френски привлича малчуганите
В-к "МОНИТОР", 12 Февруари, 2009 СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Снимки: Алексей Димитров

"Оставете децата да дохождат при менеи не им пречете!" ( Матей 14:19)

Ако към днешна дата някой се запита къде в България децата могат да получат добро предучилищно възпитание, да се научат на добри обноски, християнски дух, но без позьорство, без строга конфесионалност и верски драматизъм при това почти без пари, вероятно ще му посочат френската детска градина на сестра Мариана. Така свойски, но с твърде голямо уважение в Пловдив наричат основаната преди 8 години забавачка от католическата монахиня Мариана Караколева. От тогава до сега в нея се обучават годишно 50-ина деца от 3 до 6 годишна възраст.Свободолюбието и незлобливостта се насърчават от преподавателите.

"Тук съм от много отдавна, мама и татко са доволни, че уча френски. Искат да уча и при сестра Мариана, когато стана в първи клас, но казват, че при нея няма първи клас. Не знам дали да не се помоля на Бог да направи така, че и на училище да ходя тук", обяснява 5-годишната Калинка Кунчева и стисва монахинята още по здраво за ръката.

Подобно на останалите родителите и тези на момиченцето са избрали точно тази детска градина заради френския език, ласкавото отношение на учителките към децата и дисциплината. За заниманията в нея, храненето и всички останало необходимо за едно дете при отглеждането му денем те плащат месечно 40 лв., приблизително колкото е таксата и в общинските детски градини в страната. За разлика от тях обаче, нито държавата, нито кметствата дават дотации на сестра Мариана. По-голямата част от разходите по отглеждането на децата, тяхното възпитание, заплатите на учителките и медицинската сестра, храната и консумативите се осигуряват от спонсори, осигурявани от самата нея. Изцяло на тяхна издръжка са малчуганите от социално слаби семейства или от домовете за изоставени деца в града, които през деня са при сестра Мариана, а вечер нощуват в сиропиталищата. Затова, независимо от своите 82 години монахинята преговаря всеки ден с дългогодишни дарители или пък издирва нови, защото на нуждите на децата съвсем не гледа като "ден да мине, друг да дойде", както се практикува не в едно или две държавни социални заведения.

Преди месец с много тичане и разпращане на писма до свои познати в чужбина тя успя да осигури средствата за скъпо струваща операция на дете с малформация. Четиригодишният Радко от Дом майка и дете в Пловдив е със закърнели крачета. От коленете му излизат неоформени израстъци, наподобяващи пръсти. Когато преди година лелките от дома довеждат малчугана при сестра Мариана, той не може да говори, не умее да общува и се плаши от децата. Само след няколко месеца хлапето бърбори неуморно, задава куп въпроси, любимец е на децата, които се отнасят към него с невероятна нежност и използва всеки случай, за да се гушне в монахинята. Любимото му занимание обаче е да излезе с нея на разходка из двора на градината, обут в причудливи обувки - нейно производство.

Класическото образование във френския католически колеж позволява на 82-годишната монахиня да намира общ език както с дипломати, така и с малки деца.

Почти толкова трагична, макар и отглеждан в дома на майка си и баба си, е съдбата и на 5-годишния красавец Велислав. Момчето не говори, така се е родило. Има обаче невероятен слух. Когато баща му научава, че синът му е ням, напуска безпардонно семейството. От няколко месеца детето вече изрича по някоя и друга дума.

"Все още е много чувствителен и раним. Понякога плаче за нещо свое. Бог ще му помогне да проговори и да стане първокласник в общообразователно, а не в специално училище", убедена е монахинята. После залисва хлапето със стария си джиесем, за да не се натъжава от съвсем не детските си мисли, за които обаче все още не разполага с достатъчно богат речник, за да ги изрази.

5-годишният Велислав изговори първите си думи в детската грнадина на сестра Марана

До дни детската градина ще приеме и 4-годишната Божанка, също от Дом "Майка и дете". Момиченцето е от бедно семейство. Наводненията отнасят родната му къща в село Цар Калоян, родителите са принудени да дадат отрочетата си в социални домове, за да ги спасят от мизерията.

Жозефинките - помощничките на Бога

Сестра Мариана Караколева е родена на 18 ноември 1926 г. в Раковски, от Ордена на Св. Йосиф на явлението (на френски: Sours de Saint-Joseph-de-l'Apparition, SJA). Монахините се наричат още жозефинки. Специализирани са в образователна дейност сред социално слаби и благотворителност за хора в неравностойно положение. Във Франция например, те имат пансион, в който отсядат затворници по време на градска отпуска. Най-многобройни са техните училища и детски градини в гетата.

Сестра Мариана Караколева е емблематична фигура на франкофонията и религиозната толерантност. Заради дисидентските си убеждения, четенето на френска литература и непримиримост с комунистическия режим. Завършила е френски девически колеж в родния си град, а впоследствие педагогика във Франция.

Христовата невеста: Има по-достойни от мен

„Орденът на Почетния легион ми дойде като гръм, има и по-достойни от мен - говори с видимо смущение в гласа сестра Мариана. - Как ли се отваряше това нещо. Откъде да знам, не съм получавала друг път отличия". И тя се опитва да налучка как точно се отваря кутийката, в която е положен високият знак. Капачето отскача нагоре. Монахинята се сепва и продължително съзерцава съдържанието преди да го извади оттам. Ръката є потрепва, вълнува се. Опитва се да го сложи върху жилетката си. Най-сетне го закопчава върху сивата дреха, оправя внимателно семплия кръст върху гърдите си, като внимава орденът да не затули Христовия знак. За нея видимо той е по-ценен от всякакви медали.

„Казват, че съм имала заслуги. Какви заслуги?! Не обичам тази дума. Каквото правя, го правя от любов към Бога и към хората. Затова и никога не очаквам оценка от човеците", заявява Христовата невеста и по всичко личи, че е искрена. Заради тези си разбирания доста късно отговорила, че ще приеме високото отличие.

Когато получила писмото от посланика на Франция в България Етиен дьо Понсен за предстоящото награждаване, тя помислила, че не се отнася за нея. „Чаках три - четири дни. Смятах, че е стана някаква грешка, съвпадение на имената, на адреса. Кой ще се интересува от една монахиня, че и да я награждава", споделя чистосърдечно сестра Мариана. Затова не си дала труд да отговори веднага на дипломата. След седмица обаче отец Даниел, французин на мисия в България, дошъл на крака да я попита дали е отговорила на посланика. Докато духовникът обяснявал на смаяната монахиня, че няма грешка, є донесли второ писмо от френското посолство. Оттам помислили, че вероятно първото не е пристигнало и питали дали ще приеме ордена на Почетния легион.

„Ето така бях принудена от обстоятелствата да го взема", казва сестра Мариана Караколева и бърза да уточни: "Но не за себе си го приемам, а за моята страна, защото съм българка. Затова присъденото ми отличие е отличие за България. На една монахиня такива неща не са необходими", обяснява жозефинката и продължава: "Аз живея скромно, обичам децата и хората. Каквото правя, за тях го правя и за Бога", подчертава сестра Мариана Караколева.

В забавачката агресията е непозната

Независимо, че във френската детска градина се възпитават деца от различни социални слоеве, издевателства между тях няма. Още по-малко завист или каквото и да е чувство на превъзходство. Тук, наред с децата от католически семейства, се обучават и такива от православни фамилии, две турчета, едно русначе и дори синът на швейцарци, живеещи временно в България. Независимо от различията, децата започват деня с молитва.

"Повечето се молят за здраве, но има и такива, които се молят мама и татко да имат работа и да не се развеждат, това е най-тъжното", споделят учителките. Те възпитават хлапетата в духа на християнските ценности, но не им внушават закостеняла катехетика от Средновековието. Единственото изискване е да бъдат добри и винаги преди да предприемат каквато и да е постъпка, да помислят как биха се чувствали те, ако са на мястото на човека отсреща. Така ги учи сестра Мариана. И изглежда, че педагогиката є има успех, защото агресията във френската детска градина не е позната.

лежда деца от социални домове и търси спонсори за операциите им