В болниците няма кой да слага инжекции

Медсестрите емигрират, оставащите – стари

Безработни и санитарки над 40 години кандидатстват в колежите

Силвия Николова
В-к "МОНИТОР", 2 юли 2009 г.

Медицинските сестри емигрират, в някои болници вече няма кой да слага инжекции и системи. Кадрите ни бягат при първа възможност в чужбина, където им плащат в хиляди евро, за разлика от тук, където взимат най-много 470 лева. Това съобщи за “МОНИТОР” проф. Станка Маркова - председател на Асоциацията по здравни грижи. Оставащите у нас са застарели. Стигнахме до там съсловието ни от символ на сексапил, да се превърне в символ на бабишкерщина, заяви тя.
В България към момента има 29 000 медицински сестри и 34 000 лекари, което прави по-малко от сестра и половина на доктор.
В средноевропейските държави еталонът за добра грижа за болничен пациент е в съотношение съответно 3: 1. У нас в цели отделения с по 30 легла има само по две сестри, които в един и същи час трябва да сложат на болните инжекции, да премерват температра, да сменят системи и да дават лекарства, разказа проф. Маркова. По думите й средната възраст на жените в съсловието сега е 45 години, което го прави най-застаряващото в Европейския съюз. В детските градини и ясли пък 85 на сто от представителките на тази професия са пенсионерки или пред пенсия.
Заради напредналата възраст те не успяват да усвоят нито работата с компютър и да водят електронен отчет, нито умеят да се справят с някои нови методи на работа, оплакаха се лекари.
Ако държавата не повишиф
Ще останем съвсем без сестри, ако не им бъде разрешена самостоятелна практика, като например домашни грижи, а заплатите – увеличени, прогнозира проф. Станка Маркова. По думите й кандидатки за колежите няма, документи за студентство подават санитарки безработни жени над 40 години. Няма и желаещи и желаещи чужденки за тази работа. Само един мавританец е проявил интерес да я работи в българска болница, но като чул за заплатата, оттеглил документите си.


Коментар

Болница “Уни секс”

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 2 юли 2009 г.

Българинът е по природа привилегирован. И в това е спасението ни да оцеляваме по време на криза. Затуй сме и оцелявали. И ще оцеляваме и занапред. Дори когато болниците останат съвсем без младички медсестри. Ще оцелеем поради естеството на човешкото ни битие, дори когато си отидат и старичките, които работят сега там. Защото природата ни е привилегировала да разбираме от всичко - от политика и футбол та до медицина. И да умеем всичко - да въртим домакинство, да работим, да коментираме мача по телевизията, да си бием инжекции сами, абе да сме уни секс за самите себе си.
Като теглим чертата под всичко това, оказва се, че от това "Направи си сам" сме на абсолютно далавера. Просто не плащаме никому за нищо, което погледнато отвсякъде, си е чиста печалба.
Въпреки авантата обаче мъжкото съсловие ще страда.

Сложете се на мястото на който и да е нашенец в болница. Опитайте се да си представите разликата между това да си слага катетър младичка блондинка, да речем, и гримирана надве-натри лелка към шестдесетака. Представете си и ще ви стане ясно каква страшна картинка очаква родното ни здравеопазване. Не че то и сега е цъфнало и вързало, но къде по-терапевтично е да имаш насреща си млада физиономия. Най-малкото ще те накара да се усмихнеш, да се опиташ да младееш, да оздравееш.
Остава ни утешението, че въпреки навъсените лелински физиономии или липсата им въобще занапред ще оцелеем. Защото просто сме обречени да не се затрием от тази географска ширина.


Вкарват диагнозите ни в електронни досиета
Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 2 юли 2009 г.

Прекратихме изтичането на 8 млн. лв. от касата, които болниците прибират чрез надписване на дейности. Занапред тази практика е невъзможна, тъй като се въвежда строг електронен контрол.
Шест и половина милиона българи ще имат електронни здравни досиета до края на годината. Това е броят на хората, които са си плащали осигуровките редовно, съобщи директорката на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова. Вчера тя представи новата информационна система на институцията, в която ще се съхраняват всички данни - от името и датата на раждане, до поставяни диагнози, рентгенови снимки и дори лекарства, които са ни изписвани, разясниха от НЗОК. Експериментално ще бъдат вкарани първо данните на държавните служители още до октомври.
С помощта на специален код здравноосигурените ще могат чрез интернет да проверят по всяко време какво пише в досиетата им. Личният лекар, както и специалистът, също ще имат достъп до данните, но само ако пациентът им позволи и то в негово присъствие.
Така ще се постигне пълна конфиденциалност, системата е максимално обезопасена от кражби на данни, обясниха от екипа, който я реализира.
3 млн. евро струва изграждането й, каза още д-р Румяна Тодорова.
В момента НЗОК работи и по изграждането на здравен портал. Лекарите ще могат да се отчитат онлайн в него. По предварително заложени алгоритми системата ще отхвърля всички плащания за дейности, които не са реално извършени или не са отчетени правилно. Около 93% е изпълняемостта в приходната част на бюджета на НЗОК към момента.