понеделник, 13 юли 2009 г.

Земенският манастир - приказка за стари времена

На снимка: И след реставрацията, храмът остава без кръст

Земенският манастир – един от най-добре поддържаните паметници на културата в България – едно място, където човек спокойно може да заведе гости от чужбина без да тръпне вътрешно в очакване да му сервират някакъв нашенски иширет. Или просто да се разходи до там, да подиша чист въздух, да се полюбува на неестествено зеленото,
всъщност естествено зеленото, чиито цвят, ние тук, в София, сме забравили.
Имах щастието да посетя това място, но и да шофирам за пръв път на толкова голямо разстояние от столицата, цели 70 км в едната посока. За някой това може да е детска играчка, за мен още не е.
Но, за манастира ...
Въпреки, че обителта е една от най-популярните, не е от местата, където човек може да отиде с цел поклонение - не е действаща, манастирската й черква "Св. Йоан Богослов" не е действащ. Но пък може да си направи отлична разходка. Остатъците от фрески с него, добре консервирани, са с изящен рисунък, наподобяващ донякъде предпалеологовия ренесанс.

Храмът датира от ХІ век и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. Църквата не е действаща и представлява празно кубообразно помещение с купол, изградено от камък. Интерес представляват олтарът, който е открит. Силно впечатление обаче прави вътрешнатазография – преливането на образи и сцени създава усещането за разказвана история без паузи. А тя, историята, всъщност са евангелски случки и образи на светии.Повечето от изображенията са от ХІV век. Изображението на Св. Ана е единственото, оцеляло от самото създаване на храма. Запазени са и създадените по-късно образи на Св. Иван Рилски и Св. Климент
На сн.: Кора на вековно дърво
Охридски, на деспот Деян и жена му Доя. Неканонична и нетрадиционна, но с това забележителна е зографията Евхаристия на апостолите, където Иисус Христос, вместо хляб, по време на Тайната вечеря, причастява един от тях с вино от кана. Осмоъгълни кръстове като прорезни рани – има такива изображения в бели елипси в дъгите, съединяващи отделните кораби на храма. Внушението е изключително силно, внушение за раната като символ на страданието, но и символ на душевната покруса. И в двата случая обаче, тя е явява пропуск за вечността и мястото ни в нея. На сн. (в дясно): Кръстът-прорезна рана в бяла елипса
Това си помислих, когато видях странния 8-ъгълен кръст, наподобяващ разрязана плът. Може и да си внушавам. Вижте изображението сами.Портретите на деспот Деян и съпругата му Доя в Земенския манастир са най-старите и с най-голям художествена стойност непосредствено след ценните образи на Калоян и Десислава на стените в Боянската църква.
Екскурзоводът ще ви разкаже, че Земенския манастир “Св. Йоан Богослов” е от най-старите и ценни паметници на изкуството и културата в България, разположен е в красива местност сред склоновете на Конявската планина, на левия бряг на Струма, на около 70 км от София. През 1330 година през дефилето тук преминава българският цар Михаил Шишман при похода си срещу сръбския крал Стефан Урош. Най-старата постройка в манастира е църквата “Св. Йоан Богослов”, реставрирана през 1354 г. Храмът представлява кръстокуполна сграда, изградена изцяло от бигор. Почти кубичната форма, 9х9х9 метр, я прави забележителен паметник на българската средновековна архитектура. Няма друга запазена подобна църква в България.
Фотографирането на стенописите е забранено, но извън храма можете да снимате на воля - всичката гама на целеното, която може да съществува в България.

Галерия Земенски манастир Дъжд и зелено в манастира









3 коментара:

Sylvia Nikolova каза...

Този коментар, изпратен на майла ми, ме помоли да публикувам моята приятелка ЛЮБА МОМЧИЛОВА, тъй като няма регистрация в gmail.com, за да го направи лично. Изпълнява молбата й :)

"Силви, поздравления за Земенския манастир, за това, че ни припомни какъв цвят е зеленият. Наистина сме го забравили... Дано не забравим и други неща освен цветовете..."

Светлана каза...

Прекрасни снимки и чудесна статия.
Поздравления от мен и за шофирането!

Sylvia Nikolova каза...

Благодаря, Светлана. Пожелавам Ви и Вие да видите това прекрасно място