неделя, 26 юли 2009 г.

Теодора Захариева, пациентката, осъдила МЗ: ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА ЗАЛАГА СТРАДАНИЕ ЗА БОЛНИЯ


Трябва да бъдат назначени клинични психолози,
за да помагат и на онкоболните, и на лекарите

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 27 юли 2009 г.

- Г-жо Захариева, напоследък, когато се заговори за проблеми на онкоболните, все се стига до въпроса с липсващите лекарства. Как обаче стои въпросът за лекарската етика при тези пациенти, та дори и за това как им се съобщава диагнозата?
- Преди близо три години в Закона за здравето бе приета глава за лекарската етика, регламентираща отношенията медик - пациент. Тя обаче се оказа един от поредните актове на депутатите за замазване на очите. На самите лекари е изключително трудно да преценят как индивидуално на всеки човек да съобщят диагнозата. Наличието на клиничен психолог в такъв тежък момент би помогнало. Повечето от лечебните заведения обаче не разполагат с такива специалисти. Макар че българинът продължава да бърка психиатъра с психолога и смята, че щом има нужда от такъв човек, е луд. Трябва да се научим да ги разграничаваме, но как да се научим, когато здравната ни система не осигурява психологични грижи за своите болни, особено за тези с онкологични заболявания - най-т
- На вас лично как ви съобщиха диагнозата рак?
- От упор, без каквато и да е подготовка. На 33 години, на колкото бях тогава, тя ми говореше и много, и нищо. Обзе ме ужас. Имах чувството, че небето се е сринало върху мен. Проблемите на целия свят са се стоварили на моя гръб. Изпаднах в паника, защото всички ние приемаме рака като присъда, а не като диагноза, която да бъде осмислена и лекувана. Страдах, а не биваше да го показвам, за да щадя семейството си. Не пожелавам никому да изпита това, което аз изпитах тогава.
От тогава до сега са изминали 11 години, но лошата новина се съобщава по същия начин. Затова към категорична, че главата в закона, отнасяща се до лекарската етика, е поредното отбиване на номера. По тази причина ние, пациентите с онкологични заболявания, настояваме в болниците да бъдат назначени клинични психолози. Освен това те трябва да работят не само с болните, но и с медицинския персонал, защото не е тайна, че и лекарите, и медицинските сестри, и близките на пациентите са затънали в грижи. Като се прибави и бумащината, и непрекъснатият стрес и от спасяването на човешки живот, и от притеснението дали правилно са попълнени безбройните формуляри за здравната каса, за да не бъде сторнирана клиничната пътека, е повече от наложително някой да им осигури психологична грижа. Би следвало, както се практикува в Европа, медиците да посещават различни форми за разтоварване от стреса, които да се организират за тях, но да има такива и за пациентите.
Новият здравен министър д-р Божидар Нанев трябва да помисли изключително сериозно върху тези неща. Редно е към Медицинския университет да се създаде специалност клинична психология с достатъчно бройки, защото това са бъдещите изповедници на човешката душа и помощници за успешната терапия на всички заболявания.
Докато в Европа, наред с конвенционалната медицина, лекарите полагат максимални усилия не само за спасяването на живота на болния, но и за повишаването на качеството на живот независимо дали пациентът е излекуван или само е въведен в ремисия. Сред тези усилия са и прилагането на нетрадиционни методи и терапии, които обаче подобряват състоянието на болния. У нас в повечето случаи те се пренебрегват изцяло.
- Защо според вас българските лекари така усърдно отричат неконвенционалните методи на лечение?
- Вероятно, защото не ги познават, но и защото с хранителните добавки у нас се спекулира. Всяка една от тях се рекламира едва ли не като панацея. Много важно е да се обясни на пациента, че това не е лекарство, а средство, подсилващо имунната система и отстраняващо определени странични действия. Самата аз не съм намерила подходящата хранителна добавка за себе си.
Впрочем напоследък има сериозни чуждестранни изследвания, които потвърждават необходимостта от приемането на определени съставки и вещества, когато се провежда терапия с различни медикаменти. Например доказано е и водещи европейски лекари препоръчват по време на лъчетерапията да се пие селен.
- У нас препоръчва ли се?
- Не, не се препоръчва, независимо че когато по време на лъчетерапията се приема селен, имунната система не се срива. При онкологичните заболявания от голямо значение е съставът на храната, начинът и режимът, по който я приемаме. Българските онколози не казват нито дума за тези неща.
Важно е да се знае, че ракът е във всеки от нас, при едни обаче се развива, при други не. Затова е нужно да се научим да бъдем в хармония със себе си, да не допускаме агресия и психологичен дисбаланс.
Аз например съм човек, който експериментира всичко върху себе си, което може да се окаже добро за моето здраве. Търся начини да постигна вътрешна хармония и да надмогна рака. Никога обаче не се отказвам от традиционните лекарства, които ми предписват. Съветвам всички пациенти да ги вземат редовно, дори някой алтернативен лечител да ги съветва точно обратното.
През зимата бях в много тежко състояние. Заболяването ми отново рецидивира в много тежка форма. Не знаех дали ще доживея до пролетта. Черният ми дроб беше в изключително лошо състояние, беше се смъкнал. Казах си, ако замина за Индия, там ще оставя болестта си. Намерих възможност и заминах. За мен бе много странно да науча, че клетките имат кодове, че тези кодове се променят и че има определени неща, които човек трябва да направи, за да промени тези кодове. Месец след това състоянието ми се подобри и се подобрява. Терапията ми продължава. Но се чувствам по съвършено друг, много по-хармоничен начин. За себе си мога да кажа, че съм открила своята комбинация, но е изключително трудно да убедиш другите хора в твоята комбинация. Състоянието ми се подобри и озадачи лекарите. За това принос имат и конвенционалната медицина, и отиването ми в Индия, прекодирането на клетките ми, преосмислянето на собствения ми начин на живот. Давам си сметка, че за някои хора звуча като поредния параноик, но когато става въпрос за живот, човек опитва всичко. Следващото място, където ще отида и където знам, че окончателно ще заключа моята болест, е Тибет.
- Прави впечатление, че след като преди няколко години вие бяхте първата жена с онкологично заболяване, която осъди държавата за неритмично зареждане с лекарства, бе направена клинична пътека. Оказва се обаче, че важни изследвания, какъвто е скенерът, се плащат или се чака с дни за талон при джипито. Защо се получава така?
- Аз съм първият жив пациент, успял да осъди Министерството на здравеопазването. Аз обаче взех пример от Роси Шкодрова от Пловдив, която не успя да дочака да осъди министерството. Лутайки се 11 години в здравната ни система, научих, че нормативно в нея е заложено страдание за болния. Не е логично за спасяването на един човешки живот да се предписват минимум изследвания, колкото да бъде отчетена дадена клинична пътека и тя да бъде платена на болницата. Лечебните заведения у нас са търговски дружества. НЗОК е структурирана така, че вместо платец за извършени дейности, тя се изживява като коректив на всичко, което се прави в здравната ни система. Редно е каквото прецени лекарят, касата да го плаща. Управителният съвет на НЗОК обаче решава, че е тяхна работа да определят лимитите на медиците. Излиза, че един лекар ще учи друг лекар какво да прави. Тези разпоредби от позицията на властта изразяват явно неуважение в самата гилдия. Според нормативните документи пациентът е поставен в центъра на терапевтичното събитие, но от позицията именно на властта, както се практикува повсеместно, той винаги се оказва в периферията. За да си осигурят относително нормален стандарт на живот, лекарите отчитат минимум терапия по клинични пътеки, без да се съобразяват с това дали болният има възможност със собствени средства да си набави максимума за своето лечение. Докато този парадокс не бъде премахнат и на медиците не им се даде правото сами да решават от какво има нужда техният болен, а не какво казва за това НЗОК, ще имаме проблеми с качеството на лечение. Това е първото, върху което трябва да се замисли новият здравен министър и неговият екип. Този въпрос ще му поставим и ние, пациентите с онкологични заболявания.
- Как според вас ще бъде контролирана системата лечение - отчитате - заплащане?
- Не е тайна, че има лекари, които надписват дейности и извършват всякакви спекулации, за да получат повече пари. За да се пресекат тези порочни практики, е необходим строг контрол. Работа на здравната каса е да намери подходящата форма на контрол. По-действен контрол е необходимо да осъществява и Българският лекарски съюз върху дейността на своите членове, защото не е тайна, че на много места се спекулира с образната диагностика. Това също ще е един от основните въпроси, които ще поставим пред новия здравен министър д-р Божидар Нанев.
- Какво още ще поиска от него и неговия екип Центърът за защита правата в здравеопазването, който на практика защитава правата на пациентите?
- Първото, което ще поискаме, е освобождаване на здравния пазар. В момента съществува наредба 18, която ограничава новите болници в сключването на договор с НЗОК. От позицията на пациент мога да кажа, че всеки болен предпочита да се лекува в по-добри условия и нова сграда. Министерството на здравеопазването обаче ограничи договарянето с тях, за да лансира старите болници. Ще поискаме да се даде възможност на болния той да избира свободно къде да се лекува, като всички лечебни заведения равноправно сключват договор с касата. Ще настояваме още здравният инспекторат, който е планирано да бъде създаден скоро, да не се структурира. Той само би глътнал допълнително пари за издръжка, щатове и офиси в цялата страна. Контрол на медицинската помощ могат да осъществяват и регионалните центрове по здравеопазване, а също така и съответните отдели на НЗОК. Ние, пациентите, създадохме организация Български пациентски форум. От форума ще поискаме до края на годината да бъде решен най-после проблемът за тест лентите за диабетиците, те да се предоставят и на хора над 18-годишна възраст. Ще настояваме да се купят нови хемодиализни машини, тъй като има места, където те са много стари и често пъти се повреждат. Необходимо е да се реши веднъж завинаги и проблемът с ритмичното зареждане с лекарството херцептин, използвано при лечение на рак на гърдата, което някои хора не са получавали вече пети месец.

Няма коментари: