Умирай само по лекарско предписание

Силвия НИКОЛОВА,
В-к "МОНИТОР", 24 юли 2009 г.

"Всички клинични пътеки водят към гробищата." Така звучи древната римска сентенция "Всички пътища водят към Рим", ако бъде отнесена към българската действителност в здравния сектор. Това е отговорът на въпроса може ли човек да оцелее в нашата страна, ако се движи стриктно в рамките на споменатите вече пътеки, които уж били клинични и уж били създадени в интерес на нашето здраве. Поне така ни уверяват от 1998 година, когато те влязоха в действие по силата на злополучната здравна реформа, от която не можем да се отървем и до днес. Освен когато човек не стигне до крайната им дестинация.
За злополучията в родното ни здравеопазване в крайна сметка плаща гражданинът - и когато е здрав с внасянето на своите осигуровки, и когато е болен - с доплащането в болниците, в повечето случаи на ръка, а не на касата на лечебното заведение, както регламентира законът. И в двата случая пациентът се оказва жертва. Вината обаче съвсем не е на лекарите като цяло, а на сбърканата схема в сектора.
България е от малкото страни по света, в които все още се заплаща за лечение по т. нар. клинични пътеки. В държавите с водеща медицина те отдавна са отречени именно поради невъзможността по тях да се осигури максимално добрата за болния терапия, тъй като те фиксират плащания за конкретни дейности, които в процеса на лечение не могат да бъдат предвидени нито по брой, нито по вид. Представете си например недоносено бебе, което трябва да престои около седмица в кувьоз с допълнително обдишване, венозно хранене и специални грижи. Клиничната пътека за раждане не включва тези дейности. Понятно е, че лекарите не могат да изхвърлят детето на улицата, но клиниката трупа дългове от това, че спасява живот. За което впрочем после отнася яки глоби от здравната каса.
В същото време се оказва, че седеммилионна България е с най-много болници в Европа, за които от години е ясно, не може да осигури достатъчно финансиране те да работят безопасно за нашето здраве. Защото те са ни в повече, независимо че парите за здраве са на нивото на санитарния минимум.
По данни на Националния статистически институт у нас има 270 болници, като от тях 139 са многопрофилни, а 131 специализирани. 20% от тях са частни. Броят на леглата им е 43 645. Оказва се, че по този показател на 100 000 души ние сме в пъти повече пред страни като Великобритания, Италия, Норвегия и Холандия дори - страните с най-стабилни и надеждни здравни системи. При това дори частните болници у нас се финансират по договор от Националната здравноосигурителна каса. Което в повечето случаи, откъдето и да се погледне, са хвърлени пари на вятъра. Защото пределно ясно е, че ако те разчитат на пациентите, които си плащат от джоба, отдавна да са хлопнали кепенците. При това сключват договори за леки клинични пътеки, които обаче добре се плащат, от което страда цялата ни болнична система. А когато не успеят да се справят с някой случай и започнат усложнения, просто го хвърлят в някоя от университетските болници, където държавата троши пари да оправя грешките на печалбарите.
Христоматиен пример за това е случаят с починалата от сепсис на 4 април родилка Запряна Коледарова. След един месец безуспешни опити лекарите от частна болница "Св. София" на д-р Мазнейкова я закараха във Военномедицинската академия друг да им оправя грешката. Този път тя се оказа непоправима.
Логично е НЗОК да постави максимално строги изисквания към новите болници, които желаят да сключат договори с нея за финансиране по клинични пътеки. Но и да им оказва контрол и налага глоби така строго, както налага на държавните и общинските. Защото докато не бъде променена схемата на финансиране, така и ще си мрем по лекарско предписание.