Мечо Пух, българската болница и 8 делви с мед

Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 7 юли 2009 г.
"Един голям ум винаги може да измисли нещо, стига да се сети" - казва любимият на всички деца герой Мечо Пух.
Ако се водим по тази максима и си спомним какви неща говореха и най-вече обещаваха политиците ни преди току-що отминалия вот, ще се окаже, че в нашата страна наспорил Бог мераклии за управници все с големи умове. Защото само те могат да говорят така разгромяващо за управлявалите преди тях родната ни здравна система. Но и така елейно да ни заливат с обещания какво ще получим в повече към нашето лечение, ако гласуваме за партията, издигнала кандидатурата им, и в частност най-вече за самите тях. Което, погледнато емоционално, у някой събужда поредната надежда, че нещо в тези наши болници някога може и да се оправи. Но погледнато от практичната му страна, навява някои съмнения. Впрочем те са повече от надеждите. Няколко от тях дори са симптоматични за управляващите българското здравеопазване - като се започне от началото на прехода, та се стигне до днес. Като например „Достъпно и модерно здравеопазване за всички български граждани". Можете ли да познаете кой пръв го обеща? Не, не е Тодор Живков. Той такива работи не обещаваше. Направо ги записваше в конституцията.
„Достъпно и модерно здравеопазване за всички български граждани" за пръв път обеща в предизборната си кампания Блага Димитрова преди деветнадесет години. Обещаха го и Филип Димитров, и Костов. Но сякаш по ирония на съдбата по времето на тяхното управление се струпаха най-големите неблагополучия в сферата на родното здравеопазване.
Модерно и достъпно здравеопазване за всички български граждани обещаваха, понякога със същите думи, друг път с други, всички политици след тях. Което обаче не направи нацията ни по-здрава. Напротив. С всяка изминала година тя, освен застаряващата с най-бързи темпове в Европа, е и най-болната. Нелечимо. Поне докато действително не се появи управленец в тази така невралгична сфера, каквато е здравеопазването, който да разбие мита, че в България колкото повече непостижими неща обещаваш, толкова повече ти хващат вяра.
Такъв обаче едва ли сме избрали. Защото, ако се сравнят обещанията на хората от листите на всички участвали в изборите за 41-во НС партии и коалиции, се оказва, че в частта „Здравеопазване" те са писани като под индиго - популистки клишета и една малка новост. За разлика от друг път се набляга и на обещанията за осигурена медицинска помощ и лечение дори на хората без здравни осигуровки. Което, откъдето и да бъде погледнато, е нереалистично и меко казано нахално.
Всеки в тази държава е наясно, че безплатен обяд няма, независимо от мечтите му да намаже нещо на аванта, та било то и за сметка на собственото му дете. И гласува за този, който най-много медец обещава, независимо, че той може да се окаже горчив, дори отровен. Знаеш обаче, че разболееш ли се, голите обещания не лекуват, нито орязаните клинични пътеки в болниците. Но лекува доплащането, на ръка. За което се знае, че годишно надхвъря бюджета на цялата ни здравна система. Нерегламентираните плащания в сферата на медицината у нас са около 2,5 млрд. лева. Те се случват въпреки щедрите предизборни обещания. Защото медецът никога не стига, независимо колко усърдно са ни обещавали, че щом е за нашето здраве, ще има за всички толкова, колкото... Също като в историята, в която Мечо Пух казва на Прасчо:
- Прасчо, Прасчо! Кристофър Робин ни даде 10 делви с мед - по 8 за всеки!
- Мечо Пух, как така по осем? 8+8 е много повече от 10.
- А, не знам. Аз меда от моите 8 делви си го изядох.