В навечерието на Успение Богородично,
се възползвах от служебното ми пътуване до Рилския манастир, за да предоставя на музея последните няколко бабини и прабабини тъкани.
Миналата година, през месец декември, станах за пръв път дарителка на манастирския музей.
Чувството тогава, за мен, беше особено.
Този път, дали от ограниченото време и 
много работа за вършене, или от познатото ми вече преживяване от това да бъдеш дарител на свято място, някак си актът не ме развълнува.
Това обаче, са лични моменти. Важното е, че ръчно направените предмети намериха точното си място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар