ЦЪРКВАТА НИ ИМА ЛЕК СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОСТТА
Обществото се нуждае от личности като Левски и Ботев
Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 13 август 2011
- Ваше Високопреосвещенство, не е тайна, че българските деца са сред най-уязвимите в обществото – ранно пристрастяване към цигарите и пиенето, наркотиците, необуздани емоции, преминаващи в агресия. Завишена е и детската и юношеската престъпност. Имате ли обяснение откъде идват тези проблеми?
- Тревожно е, че България е на първо място по смъртност, независимо че сме равноправна страна - членка на Европейския съюз. Това говори за духовното, но и за физическото
състояние на днешния българин, известен в миналото със своето добро здравословно състояние и дълголетие. А както е известно, немалка част от смъртността е причинена от заболявания, провокирани от алкохола и наркотиците. През последните 20 години се положиха много усилия за осигуряване реда и спокойствието на гражданите на България. Взеха се много административни мерки за намаляване на корупцията, престъпността и насилието. Практиката обаче показва, че само със законодателство в защита на децата и гражданите не могат да се постигнат трайни резултати. Както болният физически отива при лекар, така и болният духовно би следвало да потърси свой духовен лечител, какъвто се явява Иисус Христос, и в православната ни вяра. Да се решават проблемите на децата и младежта едностранно, не е възможно. За да се преодолеят те, но и да се създаде траен морален модел на поведение у младите хора, трябва да работят всички институции. Образованието в случая не е достатъчно. Родителите пък, угрижени за насъщния, нямат достатъчно време да разговарят с децата си. Друг е въпросът, че някои от тях не могат да им предоставят възпитание в морал и да изградят у тях подобаващи норми на поведение.
- Намеквате, че българското училище не си гледа добре работата?
- Напротив, българското училище е много добро, дава много добра и стабилна подготовка, но в сферата на образованието. От българското училище липсва възпитанието. Българската православна църква обаче има модел, който може да запълни качествено тази празнота.
- Имате предвид искането на Светия Синод за въвеждане на предмета „Религия – православие” в българските училища като задължителен?
- Именно за това става дума. Историята свидетелства, че Българската православна църква винаги се е грижела за възпитанието на младото поколение, никога не е стояла безучастна и без ангажимент към решаване на проблемите в обществото. Концепцията на Светия синод за този предмет е именно отговорът на църквата ни към процесите и неблагополучията, случващи се с младите хора в нравствен и духовен аспект у нас. С въвеждането на „Религия - православие” никой не цели непременно да ги направи религиозни. Заложеното обаче в този предмет ще ги изгради като морални, обществено отговорни и етични личности – все неща, които така осезателно ни липсват в последно време. Ние, като най-старата българска институция, не можем да стоим безучастни. Желаем да изградим здрави личности, които на свой ред ще изградят едно здраво и морално гражданско общество.
- Някои неправителствени организации обаче твърдят, че задължителното въвеждане на религия в българското училище ще наруши редица основни човешки права на нерелигиозните и тези, които не изповядват православното християнство. Как ще им отговорите?
- А дали децата им изучават физика и математика по тяхно желание?! Някой да е искал разрешението им? Не е. Изучаването на религията е не по-малко важно, защото тя формира нагласи за толерантност, на взаимопомощ, на разбирателство и съпричастност към проблема на другите. Погледнато от аспекта на това, че държавата дава право на децата да се запознаят с останалите науки, се оказва, че тя им е длъжник, като не им предоставя възможност да научат какво точно нещо е религията и на какво учи тя. Концепцията предвижда децата с изповедание, различно от православното, да изучават задължително религията на своите деди, а за тези от семействата на атеисти е предвиден час по етика.Освен това оказва се, че България е една от малкото страни в рамките на Европейския съюз, в която не е осигурено правото на всички граждани за получаване на задължително образование по „Религия” в държавните училища като редовен предмет. Изучаването на религиите в българското училище няма връзка с мисията на църквата и отделните вероизповедания, които вършат своето свято дело въз основа на традициите, утвърдени с времето. Затова е наложително държавата да поеме своя дял в областта на образованието, в частност религиозното, както повечето държави в Европейския съюз. Налице са много отрицателни явления в българското общество, каквито никога не е имало. Наблюдават се все повече обезпокоителни симптоми за ниско ниво на нравственост и духовност, стремеж към девалвиране на ценностите, приравняване на греха с добродетелта, високата престъпност, в това число в лицето на малолетни. Същевременно се забелязва абдикиране на семейството от задълженията, в резултат на което все повече расте разпадът на статута на семейството като институция. Свещеното писание много ясно определя състоянието на бездуховност: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко” (Исая 5:20) - Оказва се обаче, че дори родители с православно кръщение се безпокоят децата им да не бъдат превърнати във фанатици с въвеждането на задължително изучаване на религия в клас.- Нашето общество няма от какво да се страхува при въвеждането на религиозен предмет в училище. Какво лошо има в това да се помага на човека да се утвърждава като личност, да се старае всеки ден да бъде по-добър от вчера. Напротив, колкото повече се отлага този въпрос, толкова повече горчиви плодове ще берем.Мнозина от нас помнят времето на атеистичния режим и докъде ни доведе този период. Нима трябва да оставим нещата да се развиват все повече в отрицателна насока и да не вземем мерки, които зависят от нас?
- Хилядното литийно шествие, организирано от Светия синод през септември миналата година за въвеждане на задължително изучаване на религия в училищата и внасянето на искането за него в държавните институции има ли резултат?
- В Светия синод е създадена специална контактна група по този въпрос, която има за цел да осъществява и осъществява срещи по този въпрос. Така че усилията ни продължават и се надяваме да постигнем добър резултат, да убедим съответните държавни институции и органи в необходимостта от „Религия- православие”, респективно изучаването на религията на друго вероизповедание, където има такава необходимост. Със съдействието за благоприятното решаване на този въпрос нашите държавници ще спомогнат от младото поколение да излязат наистина здрави морални личности, които да са готови да уважават другите като личности. Дори да им помогнат да се жертват за ближния, според думите на Спасителя: „Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13). Тази божествена любов роди толкова много личности сред българския народ, които положиха извънредно много усилия, а някои дадоха и живота си, пренебрегнаха своите лични нужди и се посветиха в служение на народа, на обществото. Сред тях са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, йеродякон Игнатий – Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото, Георги Раковски, Христо Ботев. Обществото ни има нужда от такива здрави морално личности. Религията пък е тази, която ги възпитава.
Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 13 август 2011
- Ваше Високопреосвещенство, не е тайна, че българските деца са сред най-уязвимите в обществото – ранно пристрастяване към цигарите и пиенето, наркотиците, необуздани емоции, преминаващи в агресия. Завишена е и детската и юношеската престъпност. Имате ли обяснение откъде идват тези проблеми?
- Тревожно е, че България е на първо място по смъртност, независимо че сме равноправна страна - членка на Европейския съюз. Това говори за духовното, но и за физическото
състояние на днешния българин, известен в миналото със своето добро здравословно състояние и дълголетие. А както е известно, немалка част от смъртността е причинена от заболявания, провокирани от алкохола и наркотиците. През последните 20 години се положиха много усилия за осигуряване реда и спокойствието на гражданите на България. Взеха се много административни мерки за намаляване на корупцията, престъпността и насилието. Практиката обаче показва, че само със законодателство в защита на децата и гражданите не могат да се постигнат трайни резултати. Както болният физически отива при лекар, така и болният духовно би следвало да потърси свой духовен лечител, какъвто се явява Иисус Христос, и в православната ни вяра. Да се решават проблемите на децата и младежта едностранно, не е възможно. За да се преодолеят те, но и да се създаде траен морален модел на поведение у младите хора, трябва да работят всички институции. Образованието в случая не е достатъчно. Родителите пък, угрижени за насъщния, нямат достатъчно време да разговарят с децата си. Друг е въпросът, че някои от тях не могат да им предоставят възпитание в морал и да изградят у тях подобаващи норми на поведение.
- Намеквате, че българското училище не си гледа добре работата?
- Напротив, българското училище е много добро, дава много добра и стабилна подготовка, но в сферата на образованието. От българското училище липсва възпитанието. Българската православна църква обаче има модел, който може да запълни качествено тази празнота.
- Имате предвид искането на Светия Синод за въвеждане на предмета „Религия – православие” в българските училища като задължителен?
- Именно за това става дума. Историята свидетелства, че Българската православна църква винаги се е грижела за възпитанието на младото поколение, никога не е стояла безучастна и без ангажимент към решаване на проблемите в обществото. Концепцията на Светия синод за този предмет е именно отговорът на църквата ни към процесите и неблагополучията, случващи се с младите хора в нравствен и духовен аспект у нас. С въвеждането на „Религия - православие” никой не цели непременно да ги направи религиозни. Заложеното обаче в този предмет ще ги изгради като морални, обществено отговорни и етични личности – все неща, които така осезателно ни липсват в последно време. Ние, като най-старата българска институция, не можем да стоим безучастни. Желаем да изградим здрави личности, които на свой ред ще изградят едно здраво и морално гражданско общество.
- Някои неправителствени организации обаче твърдят, че задължителното въвеждане на религия в българското училище ще наруши редица основни човешки права на нерелигиозните и тези, които не изповядват православното християнство. Как ще им отговорите?
- А дали децата им изучават физика и математика по тяхно желание?! Някой да е искал разрешението им? Не е. Изучаването на религията е не по-малко важно, защото тя формира нагласи за толерантност, на взаимопомощ, на разбирателство и съпричастност към проблема на другите. Погледнато от аспекта на това, че държавата дава право на децата да се запознаят с останалите науки, се оказва, че тя им е длъжник, като не им предоставя възможност да научат какво точно нещо е религията и на какво учи тя. Концепцията предвижда децата с изповедание, различно от православното, да изучават задължително религията на своите деди, а за тези от семействата на атеисти е предвиден час по етика.Освен това оказва се, че България е една от малкото страни в рамките на Европейския съюз, в която не е осигурено правото на всички граждани за получаване на задължително образование по „Религия” в държавните училища като редовен предмет. Изучаването на религиите в българското училище няма връзка с мисията на църквата и отделните вероизповедания, които вършат своето свято дело въз основа на традициите, утвърдени с времето. Затова е наложително държавата да поеме своя дял в областта на образованието, в частност религиозното, както повечето държави в Европейския съюз. Налице са много отрицателни явления в българското общество, каквито никога не е имало. Наблюдават се все повече обезпокоителни симптоми за ниско ниво на нравственост и духовност, стремеж към девалвиране на ценностите, приравняване на греха с добродетелта, високата престъпност, в това число в лицето на малолетни. Същевременно се забелязва абдикиране на семейството от задълженията, в резултат на което все повече расте разпадът на статута на семейството като институция. Свещеното писание много ясно определя състоянието на бездуховност: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко” (Исая 5:20) - Оказва се обаче, че дори родители с православно кръщение се безпокоят децата им да не бъдат превърнати във фанатици с въвеждането на задължително изучаване на религия в клас.- Нашето общество няма от какво да се страхува при въвеждането на религиозен предмет в училище. Какво лошо има в това да се помага на човека да се утвърждава като личност, да се старае всеки ден да бъде по-добър от вчера. Напротив, колкото повече се отлага този въпрос, толкова повече горчиви плодове ще берем.Мнозина от нас помнят времето на атеистичния режим и докъде ни доведе този период. Нима трябва да оставим нещата да се развиват все повече в отрицателна насока и да не вземем мерки, които зависят от нас?
- Хилядното литийно шествие, организирано от Светия синод през септември миналата година за въвеждане на задължително изучаване на религия в училищата и внасянето на искането за него в държавните институции има ли резултат?
- В Светия синод е създадена специална контактна група по този въпрос, която има за цел да осъществява и осъществява срещи по този въпрос. Така че усилията ни продължават и се надяваме да постигнем добър резултат, да убедим съответните държавни институции и органи в необходимостта от „Религия- православие”, респективно изучаването на религията на друго вероизповедание, където има такава необходимост. Със съдействието за благоприятното решаване на този въпрос нашите държавници ще спомогнат от младото поколение да излязат наистина здрави морални личности, които да са готови да уважават другите като личности. Дори да им помогнат да се жертват за ближния, според думите на Спасителя: „Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13). Тази божествена любов роди толкова много личности сред българския народ, които положиха извънредно много усилия, а някои дадоха и живота си, пренебрегнаха своите лични нужди и се посветиха в служение на народа, на обществото. Сред тях са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, йеродякон Игнатий – Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото, Георги Раковски, Христо Ботев. Обществото ни има нужда от такива здрави морално личности. Религията пък е тази, която ги възпитава.
Визитка
Pоден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, ШуменскоПрез 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария След завършването й през 1974 г. е изпратен като послушник в Рилската света обителСледва в Богословския факултет на Атинския университетСпециализира в Московската духовна академияЗащитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХIХ век" За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар