петък, 7 март 2008 г.

Реакции

Преди малко повече от месец публикувах във в. "Дума", където работя, интервю с г-н Ахмед Юсеин - депутат от ДПС и зам.-председател на комисията по вероизповеданията и правата на човека в 40-о Народно събрание. Както и очаквах, представители на някои християнски деноминации го "атакуваха" с декларация за намеренията му да внесе проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Оказва се, че нормативният акт, макар и приет преди две години, все още е обект на спорове.
Аз лично няма да ви отекчавам със собствен коментар. Оставям тази възможност на вас.

11 църкви скочиха

срещу депутат

Силвия Николова,
в-к "Дума", 07.03.2008 г.

Единадесет църкви се обявиха вчера срещу намерението на депутата от ДПС и зам.-председател на комисията по вероизповеданията Ахмед Юсеин за промени в Закона за вероизповеданията. Те не са съгласни с намерението на народния представител да предложи занапред нови религиозни групи да се регистрират при долен праг около 2000 техни членове. Повод за негодуванието на пасторите от 11-те църкви стана интервю на депутата Ахмед Юсеин, дадено за ДУМА и публикувано в броя на вестника от 1 февруари.
Въвеждането на минимален брой членове на една религиозна общност за регистрация от държавата би довело до дискриминиране на правото на вярващите при сдружаването им, се казва в тяхна декларация до председателя на Народното събрание Георги Пирински, до комисията по вероизповеданията, дирекцията по вероизповеданията при МС, дипломатически мисии и медии. В нея те настояват да бъде спряна инициативата за промяна на Закона за вероизповеданията.
---------------------------------
P.S. Декларацията е подписана от: Национален алианс "Обединени Божии църкви"-София (пастор Ив. Хазърбасанов), Българска свободна църква-София (пастор Евгений Найденов), Християнска църква "Месия"-Стара Загора (пастор Любо Петков), Национален християнски център-Пловдив (пастор Светослав Петров), Християнска църква ДАВ България (апостол Тихомир Тенев), Християнска църква "Ел Шадаст" (пастор Красимир Партовски), Апостолска реформирана църква (пастор Калоян Курдоманов-пълномощник), Апостолска християнска църква (пастор Пламен Цолов), Божия църква в България (подпис не се чете), Българска евангелска църква-Казанлък (пастор Генчо Буюклиев), Българска реформирана презвитерианска църква (пастор Ким Хо Донг).

Ахмед Юсеин:

96 вероизповедания за България са много

Необходим е спешен ремонт на закона за регистрацията им, казва депутатът от ДПС

Ахмед Юсеин е роден на 17 септември 1948 в Момчилград. Завършил е биология. Народен представител е от парламентарната група на ДПС, бил е депутат от 38-ото и 39-ото Народно събрание. Заместник-председател е на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и е член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Разговаря Силвия Николова

- Г-н Юсеин, преди броени дни по време на обсъжданията за въвеждане на история на религията в училищата вече като задължителен предмет отново се разгоряха страстите. Когато не се водят разговори по този въпрос, сякаш всички искат точно така той да бъде уреден, а като се седне на работната маса, все има сърдити. Защо, според вас, се получава такова разминаване?
- Ние, депутатите от комисията по вероизповеданията и правата на човека, се радваме, че най-сетне тези дебати са динамични. Но би трявало да се види и другата страна на въпроса - да има и дебати за това вътре в семейството. Необходимо е родителите също да решат, да бъде чут и техният глас, защото годините на атеистично възпитание в България дадоха своето. В повечето семейства в нашата страна религията е само на битово ниво, практикуват се само обичаите на празници. Освен това Законът за образованието регламентира строго колко учебни часа седмично са по силите на едно дете според неговата възраст. Аз лично нямам нищо против история на религиите да бъде задължителен предмет. Но, когато го въведем като такъв, няма ли да има реакция от страна на родителите. Затова е необходимо в дебатите да се включат и родителите, а едва след това ние в комисията да решим дали да одобрим и предложим за пленарна зала проектът на Светия синод на Българската православна църква или изготвения от обществения съвет под ръководството на проф. Георги Бакалов.
- Според вас колко са оптималните часове седмично по този предмет, ако той стане задължителен?
- Един час седмично е достатъчен, но в началния курс не бива да започва от първи клас. В нашата етническа общност децата изучават по-стабилно български език, защото в някои семейства той се говори, но в други - се набляга на майчиния език. Но не е проблем да се започне от втори клас. Трябва да се отчита и фактът, че като цяло България е православна страна, макар и хората да са толерантни и всички религии да са уважавани. Затова, независимо че сега дебатирахме само проекта на обществения съвет, трябва да изслушаме и мнението на БПЦ. Преди да гласуваме, е нужно да се информираме и как е решен този въпрос в страните, приели, че трябва да има такова обучение в училищата. Ще трябва да се допитаме и до Министерството на здравеопазването, откъдето ще ни кажат какъв е допустимият капацитетът за натовареност на учебния процес на децата. Едва след това можем да пристъпим към взимане на решение. Във всички случай по отношение на изучаването на религия в училищата ние сме закъснели.
- Какво ви дава основание да мислите така?
- Навлизането на други, нови вероизповедания в нашата страна и тяхната регистрация прави така, че центърът на тежестта може да се измести.
Всички представени политически сили в българския парламент на думи са съгласни, че трябва да има ремонт на Закона за вероизповеданията. Остава да го докажат и на дела. Лично аз ще поставя скоро този въпрос в комисията, защото от една седмица се водят дебати по въпроса за изучаване на религия задължително.
- За каква точно промяна ще настоявате?
- Предложението ми ще бъде да се въведе праг на членовете при за регистрацията на вероизповеданията.
- Към момента са регистрирани 96 вероизповедания за 7-милионна България. Вярно ли е, че данъчните облекчения и освобождаването от мита и такси са в основата на това роене?
- Аз ще предложа на комисията да бъдат събрани данни относно дейността на тези вероизповедания от финансовите органи, от данъчните органи и от Дирекцията по вероизповеданията. Грубо погледнато, има няколко доста смущаващи факта?
- Кои са те?
- В България към момента има регистрирани 11 ръководства на Баптистката църква, на тези от кръга на Българска Божия църква 5 регистрирани ръководства. Нужно ли е това?!
Ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения. България е приела Европейската харта за правата на човека. Самите ние от ДПС от основаването си пледираме за спазване на правата на човека и на религиозните общности. Но по отношение на роенето и регистрацията си мисля, че трябва да се премахне тази анархия. Освен това, проучвайки опита на другите страни, аз се натъквам на няколко интересни факта. Испания например, която е страна членка на Европейския съюз, си е въвела праг за регистрация на вероизповедание от 20 000 човека. Словакия - по-млада членка, приела е този праг да е 5000. Сега научавам, че едва след влизането си в ЕС Румъния е приела своя закон за вероизповеданията с праг за регистрация. У нас такова ограничение, такъв праг няма.
- Значи ние с вас сега отиваме в Софийски градски съд и си регистрираме едно вероизповедание.
- Да, напълно възможно е да си регистираме. Примерно вие ще заявите, че вярвате в единия лъч на слънцето, аз - в другия, и сме готови. Хоп, ето ни с ново вероизповедание. И никой няма да ни спре, независимо че сме само двама души.
- После какво ще правим?
- Започваме да ходим по света, както го правят регистрираните нови вероизповедания. Намираме си спонсори, харчим им парите. Колкото до стоките, режимът малко се затегна. Шега, шега, но ето така правят някои, колкото и смешно да звучи.
В дебатите за регистрационния режим на наша страна трябва да бъдат и правозащитните организации. Заедно с тях трябва да си помислим има ли го този проблем, нормално ли е или не е нормално да има толкова много вероизповедания в 7-милионна България. Ако това не е нормално, трябва да се намери съответната формула.
Вярно е, че САЩ е най-либералната страна по отношение на регистрацията. Питам се обаче, защо нейните сателити от години - Германия, Франция, Италия, Белия и някои други, не са възприели нейния либерален режим? А ние, страната, която отскоро сме в ЕС и отскоро получихме по-големи права, изведнъж се съгласяваме на толкова либерален режим?
- Имате ли отговор?
- Нямам. Само гадая. Атакуват ни, че по света имало и по-либерални режими от нашия. Аз нямам нищо против да сме с либерален режим, но да няма злоупотреба със средствата от спонсори и от държавата и те да не се използват за нерелигиозна дейност.
- Каква минимална бройка за регистрация бихте предложил вие?
- Трябва да сме реалисти. Действалите преди 1944 г. вероизповедания са не повече от седем-осем. Първо трябва да видим дали въвежданият праг няма да ги засегне. Това ще бъде тема на разговор в комисията. След това ще трябва да решим дали този праг да бъде приложен и към тези към датата на приемането на Закона за вероизповеданията, а те са деветнадесет. После трябва да преценим дали е допустимо да има регистрирани многобройни ръководства, както е при Баптистката църква сега например. За мен това не е нормално, те трябва да се разберат помежду си, но да се пракрати тази практика. Необходимо е да огледаме юридически по отношение на регистрационния праг как стоят нещата в Европейския съд по правата на човека, защото иначе всички тези вероизповедания ще тръгнат да съдят България за нарушаване на техните религиозни права. И ако ни осъдят, държавата ще плаща от парите на данъкоплатците.
- Само по този проблем ли работи комисията напоследък?
- Другият проблем е връщането на имотите на вероизповеданията. Засега този процес най-добре върви при католическата църква и юдейското вероизповедание. Най-зле сме ние, мюсюлманите, и православните заради вътрешни неразбории в ръководствата ни, независимо че сме най-големите вероизповедания.
- Има няма, не мине време, и някой започва да говори, че съмнителни ислямски проповедници шетат из България и промиват мозъците на хората. Към днешна дата имате ли сигнали за такава дейност?
- През парламентарните избори през 2005 г. някои колеги от "Атака" отново заговориха. Тогава цялата комисия отидохме в пловдивското село Устина и Момчилград и се установи, че няма такава дейност. След 11 септември ние, мюсюлманите, треперим повече от останалите в България, да не стане нещо на тази основа в нашата страна. Затова мюсюлманското вероизповедание, когато има съмнения, веднага алармира Главното мюфтийство. Така стана с организацията "Ахмадия" в Благоевград. Едва седмица след започване на тяхната дейност механизмът се задвижи и те вече не действат. Този случай очерта друг проблем. България трябва да повдигне въпроса в ЕС за религиозните общности, които са регистирани на територията на Европейската общност. Оказа се, че ръководството на организацията "Ахмадия" е в Пакистан, което е регистрирало свой клон в Лондон. Точно този клон от Лондон беше се регистрирал в Благоевград. По европейското законодателство регистрираните в религиозни групи в която и да е страна на ЕС имат право да се регистрират в съответните окръжни и на това ниво съдилища в други страни членки на ЕС и да развиват дейност.

В-к Дума",
01.02.2008 г.

Няма коментари: