По-ми е на сърце, в случая, да споделя с вас един друг проблем - този на боледуващите, които нямат свой човек, който да примъкне одъра им до извора Витезда, точно когато целебните му води се раздвижват. Обикновено тези хора са на възраст, в която здравите отдавна се борят и дори надвиват живота. Те обаче трудно могат дори да му размахат и само пръст в закана. За тях спонсори за лечение се намират трудно. Докато за децата дават мнозина - и юридически, и физически лица, за пълнолетните болници помощ трудно се намира. От дадените дарения за тях не се отчисляват нито данъчни облекчения, нито пък се печели обществен имидж. Същевременно държавният бюджет и здравната каса не могат да поемат терапията им по една или друга причина. В резултат стотици пълнолетни гаснат с всеки изминал ден заради единичкият пропуснат шанс, че болестта не ги е споходила, когато не са били навършили още 18. За тях обикновено казваме (ако не на глас, поне си го мислим): Абе, имат близки, все някак ще се оправят.
Може. Но не и тези от тях, които си нямат никого. Или си имат някой, който може да им осигури само своята обич и загриженост. Но нищо повече.
Такъв един, който хем си има някого - своя брат, хем си няма никого, е Светльо. С една дума - сирак. За него миналата година ми съобщи Симеон Германов - музикант, групар, мениджър, абе, нестандартен, ама истински човек. Мони ми съобщи и за други, подобни на Светльо. Каквото можахме, с общи усилия, направихте. Той - с организирането на благотворителни концерти за набиране на средства за поредния нуждаещ се. Моя милост - с писане във вестник "Дума", в който работя. Кой, какво и колко е успял, Бог знае, Той ще каже, когато му дойде времето, както казваше един наш премиер. Не като премиер, а като човек, като един от всички нас, ето какво ми написа снощи Симеон Германов, предлагам ви неговият майл. Ако можете, помогнете и вие.
майлът от Мони:
| Мила Силвия, ето това е последният концерт за Светомир. Всякакъв анонс ще ни е от полза! |
Славянска беседа, ул. "Раковски" 127, София
Светомир е на 31 години. Кръгъл сирак, брат му е наемник в чужбина. Работи по всякакво време, за да се изхрани. Пенсията му е 149 лева, наемът ? 100.
Хемодиализата е мъчителна процедура, която само отлага неизбежността на бъбречна трансплантация. Другият вариант е смърт.
Светомир претърпява една неуспешна трансплантация.
Досега от двата благотворителни концерта е събрана сума в размер съответно на 1448 лева и 50 евро, и 1969 лева и 50 евро.
Минималната сума, нужна за операция, е в порядъка над 60 000 евро.
В добрия случай. Светльо е в листата на чакащите за трансплантация. Има право да събира средства, всички разрешителни.
Държавата си е свършила работата….
Ако обикновените аномимни данъкоплатци ? причина тази държава да съществува, не помогнем на нашия сънародник, Светльо няма големи шансове да преживее още дълги студени зими в апартамента си под наем.
А и аз не виждам смисъл да го прави - обречено съществуване в една сива територия със звучно заглавие Република България.
Предлагам Res?publika-та в наше лице да се събуди, за да спасим един от нас и да събудим изпадналата в тъпа чиновническа летаргия територия България.
Концертът е последен, защото такава е волята на Светомир.
Той не желае да проси, а обидното и нехайно отношение на чиновници, лекари, въздържали се"дарители", злорадстващи кибици, възмутени лелки и общество като цяло е дори по-болезнено от живот без бъбреци.
Бих искал Светомир поне да се чувства по-добре.
Лошо отношение и мимикрираща здравна система са твърде много за един сирак с пенсия от 149 лева.Участват групите АДИБАС, БАЛКАНДЖИ, ДУБОТУР и HYPERQUBE. Цялата сума ще бъде предоставена на Светомир.
http://svetomir.org/bg/index.html
В случай, че не можете да присъствате или дарите пари на сметките на Светльо, моля, разпращайте. Абе разпращайте изобщо. Благодаря. Симеон Германов
Няма коментари:
Публикуване на коментар