Пак за ничиите деца

Днес отново ми се наложи да пиша за ничиите деца. Този път коментар. Поводът - дете от домd за деца и юноши, лишени от родителски грижи (ах, какво название! Да дойде някой чиновник да ми го преведе!) "Славейков" в София скочи от четвъртия етаж в опит за бягство. Денонощие по-късно друго дете от същия "дом" е пребито до посиняване. Предоставям ви своя коментар, публикуван е в утрешния брой на в. "Дума", от 11 март. Не се изненадвайте, използвах псевдонима си Горица Ангелова, тъй като в същия брой това е третият ми материл и не е особено скромно да се мъдри толкова начесто мойто име по страниците на вестника.
Със същата дата - 11 март 2008 г., пак във в. "Дума", ви предлагам и интервю с един лекар - християнин, отнасящ се до постите.
Третият материал - анализ за приватизацията на болниците, ви го спестявам.

За децата с безразличие ли?

Горица Ангелова

"На учителя с любов". Имаше такъв филм някога. Сега пак гледаме филми. Само че други. Но те пак са за деца, за възпитатели, за педагози, по-точно за "педагози" и за една такава особена, типично българска професия "лелка", която комай откакто е захванало началото на филма, играе най-паче ролята на психолог. Не е ясно обаче дали я играе, защото й иде отръки да играе психолог или най-вече така й подсказва майчинското сърце. Поне така е в един вид социални заведения в една европейска страна. Упоменатите социални заведения носят интересното и никъде другаде несрещащо се в Европейския съюз название домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи. Да, познахте, това е България. А културата на една нация си личи именно по отношението й към инвалидите, сираците, вдовиците и въобще към изпадналите зад борда.
Европейска грижа към тези хора у нас се изразява в хармонизираното европейско законодателство. На книга - брилянтни. Но на практика, няма кой да контролира изпълнението на подзаконовите актове. Така се случва и със Закона за закрила на детето, и с Държавната агенция за закрила на детето, която няма свои структури дори в регионалните центрове. Част от функциите й по места са вменени на дирекциите "Социално подпомагане", които не само нямат специалисти за работа с деца, но си имат и достатъчно свой преки задължения и главоболия.
Завчера 10-годишно момиченце скочи от социален дом в София и бере душа в "Пирогов". Вчера сутринта в спешната болница бе прието насинено от побой друго дете от същия "дом". Ако това се бе случило в провинцията, нямаше да разберем, докато за него не направи филм някоя чужда телевизия. Затова напълно логично звучи намерението на президента Георги Първанов да обедини усилията на държавните институции, местната власт, бизнеса, медиите и неправителствените организации, като бъде създадена програма за развитието на грижата за децата. При това с предварително разписани мерки, а защо не и с оперативни планове със срокове и отговорници. Само така няма да останем безразлични към "чуждите" български деца.

11.03.2008