Да, циганета са, от разбити семейства са или от въобще несъстояли се такива, отрочета на родители, които дори не знаят имената им в навалицата от други техни братя и сестри. За някои от тях подарък от Бога е да попаднат в дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи. (Ще връча златна тиква на "великия" чиновнически ум, родил това название!) Иначе, те чакат пуберитета си в коптора на своите създатели, а влязат ли в него, веднага ги "задомяват" срещу подходящата сума в друг подобен коптор. Наистина, повечето деца са от мургавия етнос, но все едно, човешки същества са, също като нас. И като нас страдат, и като нас обичат, но най-вече въжделеят и те да бъдат обичани. Или поне някой да им засвидетелства внимание и малко повече доверие.
В репортажа ми представям едно многодетно семейство, на което и през ум не минава да даде някое от децата си за отглеждане в социално заведение.
Между благословението и безразличието
Университетска преподавателка отглежда деветте си деца с 500 лева месечно
Казват, че децата са най-великото благословение. Възможно е и да е така. Поне за тези, на които не се налага всеки ден да мислят как и с какво да нахранят и облекат многолюдната си челяд. И още да й купят учебници, тетрадки, да й осигурят билети за градския транспорт до училище и топлина вкъщи. Но да й вдъхнат и самочувствие навън, пред връстниците, да й внушат, че всяко дете от многолюдното семейство е точно толкова ценно, колкото и онези от малодетните семейства, независимо колко маркови са дрехите на онези, по-имотните. Впрочем последното, да вдъхнат самочувствие на децата си, като че ли е най-трудно за семейство Димитрина Костадинова - Хамзе и нейния съпруг, сириеца Аннуар Фарес Хамзе. Дни след началото на 2007 г. фамилията влезе във водещите новини на всички медии като символ за многодетно образовано семейство. На 7 януари миналата година Димитрина роди своето девето дете - Ален. Всъщност това бе десетото й раждане, ако се брои и едно починало скоро след появяването си на бял свят дете преди време. Година след рекламните визити и велегласните обещания на политици, общественици, общинска администрация и дори шоумени, Димитрина, Аннуар и отрочетата им живеят така, както и преди - в пълното безразличие на шумните и щедри на думи хора.
Коридорът във възтясната за 11 човека панелка от 103 кв. м в покрайнините на София посреща с тягостно чувство, което започва да прераства в паника при мисълта, че ще премине внезапно в клаустрофобия. При това предизвикана не толкова от натрупаните на камари дрехи и кашони, колкото от високите до тавана етажерки с книги. Това е библиотеката на Димитрина - 2000 тома научна и художествена литература, освен на български и на няколко други езика. 45-годишната многодетна майка е завършила славянска филология, владее пет езика и преди да излезе в поредния отпуск по майчинство, е преподавала полски език в Пловдивския университет.
"Всичките ни деца са желани, сред тях няма нито едно, плод на случайността", заявява тя и отмества погледа си, не от неискреност, а защото очите й трябва да играят на 18, за да не направи някое от хлапетата беда или да не се наранят взаимно. Обичайна "жертва" на ласките на каките и батковците е най-малкият - Ален. На 7 януари най-младият Хамзе ще навърши една година. Затова родителите му гледат все да е в ръцете на някой от тях, най-много в прегръдките на най-голямата им, 15-годишна дъщеря Катрин. Тя е гордостта на фамилията - приета е без никакви частни уроци в гимназията за древни езици и култура. В девети клас е била отличничката на класа, по всичко личи, че ще затвърди тази си слава и в края на тази учебна година. Другата гордост на семейството е вторият по възраст сред децата и първороден син, 14-годишният Фарс - приет тази година в Руската гимназия. По думите на баща му, той се очертава, като не по-лош полиглот от кака си, езиците му се отдават с лекота и отлично разбира и говори дори арабски, но все още има затруднения с писането на този език.
"Успявам. Внимавам и се съсредоточавам да науча всичко в час, а вкъщи само го затвърждавам и пиша домашните си", казва Катрин с видимо смущение. Момичето, макар и крехко и свито по природа, притежава красота и очарование на девойче, възпитано в благородническо семейство. Да учи уроците си още в училище е нейният начин да е отличничка, въпреки навалицата и детската глъчка у дома. Така й остава и повече време да отменя майка си и баща си в грижата за някое от малките, но най-вече да се грижи и бави бебето Ален. Преди класни и контролни се налага момичето да се заключва в стаята, която обитава с двете си сестри - седмокласничката Тина и 9-годишната Нора. Истински късмет за нея е, че когато тя си е вкъщи, те все още са на училище, но това не я спасява от думкането на малките момчета по вратата. В такива случаи татко Аннуар въвежда ред.
Петдесет и пет годишният Аннуар Фарес Хамзе е лейтенант от сирийската армия. Завършил е военна академия в Сирия и се е сражавал.
"От войната и размириците по-страшни са само незадоволените политически амбиции. Съвсем не съм бил безстрашен. И аз се страхувах, като всеки войник, но не от смъртта, а от това да не ме ранят и остана инвалид", разказва за миналото си, без да се героизира, многодетният баща. Той твърди, че има имоти в родината си и би могъл да ги продаде, за да изхранва семейството си, но се страхува да се върне там. Разказва, че не е привърженик на БААС, затова и заминал навремето. Първоначално той е учил две години стоматология в Сараево, но в крайна сметка завършил журналистика в Софийския университет. Макар и с диплома в джоба, Аннуар Фарес Хамзе не е работил в медии, няма постоянна работа, заработва "на парче" с преводи, често пъти и върши тежка физическа работа. В България той живее вече от 27 години, пристигнал е в страната през октомври 1985-а. Със съпругата си се запознал в Народната библиотека - тя четяла за аспирантура, а той за поредния студентски изпит. Единствените постоянни доходи, с които разполага многодетното семейство, са тези на Димитрина - майчинските й и детските, всичко 500 лева.
"Макар че сме се ограничили от излишества, само за храна отиват между 500 и 600 лв., за да живее нормално едно многодетно семейство в България, са необходими към 2000 лв. Справяме се трудно, и то с помощта на сестра ми, която е в Канада. Без нейната финансова помощ е немислимо", въздъхва главата на семейството. Той самият не крие, че е склонен да емигрира с цялата си челяд, дори са обсъждали тази възможност с Димитрина, но засега е твърде трудно с толкова много деца. Въпреки затрудненията нито веднъж на никой от двамата не е минала мисълта да остави някое от тях за временно отглеждане в социален дом. Когато са съвсем "на червено", помагат приятели. През поредния месец и половина само за храна Аннуар Фарес Хамзе е похарчил близо 1000 лева. Често се налага да плащат разсрочено някои сметки. Джобни пари получават, доколкото е по силите на родителите, само големите Катрин и Фарес. За тях са необходими и карти за градския транспорт. Останалите - Тина (13 г.), Георг (12 г.), Нора (9 г.), Адам (8 г.), Емир (7 г.) и Йосиф, макар и 5-годишен, ходят на училище без джобни, но винаги със сандвичи или нещо друго за хапване в раничките от вкъщи, нямат и разходи за пътуване, тъй като училището е на няколко преки от дома им. За повече от четвърт век живот в нашата страна Аннуар Фарес Хамзе съвсем се е побългарил. И разсъждава съвсем по нашенски.
"Не е нормално шофьорите да получават по 1000 лв., а преподавателите по 300-400 лв.", ядосва се той. И се възмущава защо някои "самотни" майки, които всъщност заедно с партньорите си отглеждат своите деца, получават надбавки, а многодетните семейства със сключен законово граждански брак не. Многодетният татко мечтае да намери постоянна работа, за да може да се включи по-активно в издръжката на семейството си. Сега той отменя жена си в домакинството. Съпругата му Димитрина няма големи мечти, освен да има повече време да се занимава с научна работа и всички у дома да са здрави.
СНИМКИ: Авторката
04.01.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар