Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата

Властта го обрича на забвение заради познанството му с най-големите западни учени

Силвия Николова

сп. "Българе", брой 3 (18) , март 2008 г.

Преди 84 години един българин занася атмосферата на своята родина в Германия. Със своето трудолюбие и постоянно, съчетани с непретенциозността на аскета, той внушава на академичните умове в Берлин, че Бълария още през Средновековието е стъпила здраво върху духовната и културната твърдина, наречена Европа. В кръга на неговите научни контакти са Алберт Айнщайн, Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и председателят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предричат голямо бъдеще на физик и световна известност. Съдбата обаче не споделя тяхното мнение. Българинът, работил заедно с Айнщайн, умира на 25 ноември 1982 г. в София. Сега за него си спомнят само неговите близки и шепа учени от БАН. Името му е проф. Рашко Зайков.

Последната снимка на Рашко Зайков, направена в Германия - преди да се върне в България през октомври 1944 г.

Когато на 10 декември 1901 г. в Бургас се ражда Рашко, родителите му предполагат, че първородният им син ще стане или медик, или инженер. Майка му Славка е от стара възрожденска фамилия, завършила е стоматология в Прага. Неговият баща Гавриил , като първороден син трябвало да продължи семейната традиция и да стане свещеник. Вместо това, когато навършва пълнолетие, взима назаем 8 златни наполеона и тайно от семейството си заминава за Полша да учи лесоинженерство. Славка не подозира, че детето й един ден ще мери ум с най-учените мъже в Европа. Съдбата сякаш я подготвя отрано за този сетнешен факт. Веднъж, разхождайки бебето си в градската градина, до нея се приближава мъж и широкопола шапка и моли да пипне главата на момченцето. Оказва се, че е италиански професор, който измерва черепа на малкия Рашко и с уважение казва: „Госпожо, Вие сте майка на гений!” Този епизод от несъзнателния му живот се предава от уста на уста в неговия род.
Учението в чужбина отрано изкушава Рашко. На своя глава буйният 14-годишен младеж изпраща документите си във военния колеж в Мариеншващкирхен в Австро-Унгария. Вкъщи никой не взима насериозно желанието му да учи там. Оказва се, че той е единственият кандидат на цивилни родители. Въпреки това той не само е приет, но и получава специална стипендия. В края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас провожда файтон да доведе Славка Зайкова в посолството. Жената примира от безпокойство, докато разбере, че е извикана, за да бъде поздравена за отличния успех на своя син. Военният режим в колежа обаче не допада на свободолюбивия младеж и той се връща вкъщи, преди да започне втората учебна година.
След няколко години, когато го изпраща за студент в Германия, майчиното сърце по дсказва на Славка, че този път детето й ще се върне или с лавров, или с трънен венец.

Проф. Зайков (вдясно) с дъщеря си Виолета и пионерът на публикациите за Космоса у нас - проф. Никола Калицин, на разходка в Борисовата градина след първомайската манифестация през 1955 г.

„Още през 1923 г. имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин из цикъла „Избрани глави на теоретичната физика” – пише Зайков в своите „Лични спомени за Алберт Айнщайн”, отпечатани в скромен тираж малко преди смъртта му. Умното и будно българче е най-младият сред слушателите на великия физик. В залата са предимно преподаватели и специализанти. Погръщащите всяка схема на черната дъска очи и ситно изписаните листове върху студентската банка все по-задълго задържат погледа на Айнщайн върху кестенявия мълчалив слушател. „Той така увлекателно и разбираемо обяснява, макар и д си служеше със сложния математически апарат на тензорното смятане, че след всяка негова лекция слушателите трябваше да употребят не малко усилие, за да се върнат „на земята” – записва в своите спомени Рашко Зайков. Три години по-късно, през 1926 г. той става първият българин – стипендиант на Хумболтовата фондация, за когото лично е ходатайствал Айнщайн. За втори път същата година бащата на теорията на относителността влиза в ролята на добрата фея, уреждайки отпечатването на един от първите трудове на Зайков „Приложение на теоремата на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата.” Когато Рашко за пръв път посещава Айнщайн в дома му в скромната мансарда на берлинското предградие Шьонеберг, е изненадан от разностранните интереси на своя кумир. Оказва се, че освен физиката ги сближава още една страст – музиката. „На пианото свири по-малката ми дъщеря – Марго, понякога аз й акомпанирам на цигулка, свиря и на виола”, - обяснява облеченият в халат домакин. – „О-о-о”, - повдига вежди в знак на одобрение ученият, когато разбира, че и българчето вири на цигулка и дори е донесло своята „Кремона” чак от родината си.
След време на благотворителен концерт в берлинската синагога Зайков ще се убеди, че неговият учител, освен физик, е и добър цигулар. На друг благотворителен концерт пък българинът е изненадан от един необичаен квартет. На него, освен Айнщайн (цигулка), свирят и трима учени, все Нобелови лауреати: Макс Планк (пиано), Фрондлих (виола) и Макс фон Лауфе (виолончело). Айнщайн, освен таланта на учен и музикант, притежава и божия дар да се раздава. „Веднъж даде последните си пари на двама закъсали унгарски студенти, а после ми поиска петаче за трамваен билет.” Тази случка ще разказва впоследствие на близките си Зайков. Впрочем, нуждите му вкъщи били твърде скромни – достатъчно било да има маса, хартия и няколко подострени молива, за да работи цяла нощ. Притежавал способността да се задълбочи до такава степен, че да не чува гюрюлтията на децата вкъщи. Можел да работи без прекъсване по четири денонощия. Единствената почивка била за чаша силен чай и скромен сандвич. Уникалната му способност да се задълбочава го подпомага да напише и публикува през 1928 г. на немски език книгата си „Релативистка теория на петте измерения, за която Айнщайн пише ласкави отзиви. Ученият не пести критиката си към българина, когато я заслужава. „Трябва да се рия като петел на бунище във Вашите изчисления, съпроводени с малък текст, за да разбера физическия смисъл на написаното” – ядосва се той на Рашко в писмо по повод нечетлива чернова. – „нужно Ви е понякога да Ви се мие главата”. (Подобно да българското „Да му се трие сол на главата”, б.а.), мъмри го той. Айнщайн не пропуска обаче да поздрави в писмата си майката на българина Зайков, комуто предвещава бляскава научна кариера в родината. Дъщеря му Марго дори ще увлича по българската бродерияи разменя писма и схеми за модели със Славка Зайкова. Кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. Запалителна бомба уцелва при бомбардировка къщата на българския физик пред 1943 г. Под развалините остават и писмата на Айнщайн.
Вместо бляскава кариера краят на войната донася на Зайков началото на поредица професионални митарства. Германският възпитаник е подозрителен за новата власт. След 9 септември 1944 г. упорито е издирван и „викан за справка” от съветското командване в София. Веднъж престоява в ареста три денонощия. Новата власт предполагала, че вероятно в Германия е работил по секретни теми, като например по атомната бомба. През 30-те години в бившия Съветски съюз от българските физици е известен само Рашко Зайков. През целия си живот той поддържа кореспонденция с големия руски учен проф. Иваненко. Работа за него като физик-теоретик обаче не се намира. Пречка са познанствата му със западни учени. За да изхранва семейството си, Зайков е принуден да работи от 1946 г. до 1053 г. като началник на отделение „Статистика” в ДЗИ. Едва през 1953 г. чрез застъпничеството на проф. Георги Наджаков Зайков става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Изборът му за професор се протака умишлено с години. В деня на едно от заседанията, когато се решава въпросът за научната му титла, от Италия се връща проф. Никола Бонев. Неговият категоричен глас надделява и Рашко Зайков най-сетне получава изстраданото си професорско звание. „На аерогарата в Рим ме изпрати председателят на Италианската академия на науките проф. Леви чевита. Попита ме какво е станало с Рашко Зайков, един много способен български учен, с когото си кореспондирал, но от 1944 г. нямал никакви известия. Помоли ме, ако Зайков е жив, да предам искрените му почитания, ако е починал – да предам съболезнования на близките му”- разказва акадм. Бонев пред комисията. – „Беше ми неудобно да му кажа, че той все още не е професор. Сега, като знаете какъв световен авторитет признава Зайков, решавайте дали да не му дадете заслуженото звание.” – отсякъл академикът. След категоричните му думи всички в комисията гласували Зайков да стане професор.
Проф. Рашко Зайков има 11 значителни научни публикации по приложна математика, 46 по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научно-популярни публикаци, някои от които издадени в чужбина. Проф. Рашко Зайков, който владеел шест езика, умира на 25 ноември 1982 г. сега името му е на път да бъде забравено така, както бе премълчавано в продължение на десетилетия.