Разговор
Д-р Велеслав Малев:
Постът е здравословен
Изключения се правят за болни, бременни, кърмачки и деца, уточнява лекарят
 | Д-р Велеслав Малев е роден през 1962 година. Завършил е медицина в София, специалист е по вътрешни болести, специализира ендокринология. Практикува лекарската си професия в медицински център "Манна" в столицата. |
- Доктор Малев, от понеделник започна Великият пост преди Възкресение Христово. Хората често си казват: Лесно им е било някога, но сега при това напрежение... Съвместим ли е постът, от медицинска гледна точка, със съвременния забързан начин на живот?
- Напълно съвместим е, въпреки че един по-уреден и по-забавен начин на живот е по-добър, отколкото, ако той е стресиран и забързан. Самото постене води до благоприятни последици за здравето. Самият начин на живот не може да го компрометира. Постенето обаче в България е малко по-трудно, отколкото в другите страни, като Гърция например, където масовата хранителна промишленост предлага широк асортимент от стоки. Нормалното хранене в закусвални и ресторанти по време на поста за християнина там не е проблем. У нас изборът е значително по-малък, но ако човек желае да го направи, този факт не може да го ограничи. Във всички случаи от него има добри последици за организма.
- В какво се изразяват добрите последици за организма в резултат на поста?
- Най-често срещаните в цивилизованите държави заболявания са сърдечносъдовите. Причината за тях е промяната на съдовата стена и промяна на някои от съставките на кръвта, дължащи се основно на нарушения на мастите. При някои хора фракциите на холестерола са с намалено съдържание, при други с повишено. Избягването на животинските продукти и мазнини и заместването им по време на Великия пост с растителни, а в останалите, когато се разрешава и риба, дислипидемиите се повлияват положително. Особено добре влияе морската риба.
Ако се направи общо лабораторно замерване на човек по време на поста, ще се види, че общият холестерол и неговите фракции, които са извън нормата, са се привели в нормата. Ако в резултат се намали и телесната маса, кръвното налягане обикновено се нормализира. С други думи, както обичаме да казваме ние, лекарите, сърдечно-съдовият риск намалява. Това е комплексът от фактори, които намаляват възможността за остри сърдечносъдови заболявания и смърт.
- Кои са тези комплексни фактори?
- Комплекните фактори са много. Към тях спадат телесното тегло, употребата на алкохол и тютюнопушенето, високото кръвно налягане, захарният диабет, дислипидемиите, предшестващи сърдечните и мозъчните заболявания, взаимоотношения на някои от факторите, например албумини и креатини, и още много други неща, които общо се разглеждат като сърдечносъдов риск. Към тях спада и пикочната киселина, причиняваща не само подаграта, но и влизаща в т.нар. метаболитен синдром. Понякога подобряването на едно, две или няколко важни от тях фактора води до намаляване на сърдечносъдовия риск.
Впрочем България е една от водещите страни именно по сърдечносъдови заболявания и мозъчни инсулти.
- Казвате, че кръвното налягане може да се нормализира, ако постещият успее и да отслабне. Някои хора пристъпват към поста, за да отслабнат, а всъщност се оказва, че докато постят, пълнеят.
- Отношението към поста като към диета е неправилно. Той е духовно усилие за човека. Самата етимология на думата е от старославянското значение за стоене на стража, за стоене на пост. Преносно вече се разбира като пазене на вярата, а тя не е само набор от догматически положения, а и живот в Христа, т.е. по християнските нравствени и етични норми на поведение. Неговият вътрешен духовен смисъл е човек да живее по Божиите заповеди, външният израз е ограничаването от някои храни и забавления.
- Казано по светски: повече дисциплина.
- По-скоро по-голяма последователност в живота на християните в този период, последвани от изповедта, прощаване на обидите от околните и искане на прошка от тях и причастяване. Когато постът е осмислен по православному, т.е. на първо място да се отчита неговият смисъл за духовното израстване на човека, то и физическото му спазване е по-лесно. Защото това, което е полезно за душата, няма как да бъде вредно за тялото.
- Мнозина обаче, заради едно или друго заболяване, не могат да постят. Как се процедира с тях в такъв случай?
- За страдащите от стомашно-чревни заболявания, хипогликемия, захарен диабет и други има изход. Тъй като християнската цел е човеколюбива, а не самоцел за спазване само на външните изисквания, то църквата е определила отдавна своята снизходителна "политика". По време на Великия пост на болните хора се разрешава да употребяват млечни продукти. За такива случаи светите отци на църквата пишат, че е достатъчно да се избягва употребата на месо. В тези 40 дни на никой нищо няма да му стане, ако не яде месо.
Духовниците допускат това снизхождение. Затова е препоръчително болните да споделят със своя свещеник за своето заболяване, за да получат от него благословение да се хранят с млечни продукти по време на поста, дори с яйца, ако се налага.
- Как стои въпросът с бременните и майките кърмачки?
- Тримиренето (три дни без храна и вода в първата седмица на поста, б.а.) изобщо не е задължително, а пожелателно за здравите хора, при това с изричното благословение и знание на личния духовник, който знае дали здравето на конкретния вярващ го позволява. Свещениците дават благословение за тримирене на малко хора именно защото съобразяват напрегнатия начин на живот и така широко разпространените хронични заболявания. То не трябва да се предприема самоволно. Не случайно тримиренето се практикува най-вече в манастирите, и то не от всички монаси, позволява се само на здравите от тях. Тези правила не са всеобщи, към всеки човек църквата е определила свещеникът да проявява индивидуален подход с оглед на неговите особености, възраст и здраве. Затова не се препоръчва човек да ходи ту при един, ту при друг духовник, а да има един, свой, който го познава добре.
Пост не се препоръчва и на бременните и майките кърмачки. Свещениците не са строги към тях.
- Редно ли е и не е ли опасно, дори някой биха казали, жестоко децата да постят?
- Когато става дума за принуда, родителите проявяват педагогическа грешка. Принудата не се одобрява и от църквата. Деца до 3-4-годишна възраст не постят, не познавам свещеник, който твърди обратното. При малко по-големите обикновено се практикува минимално въздържание, например ден преди да вземат Свето причастие, да не ядат месо. Това се прави, за да свикват, че има нещо, което се нарича пост, да се настроят от малки, че като пораснат животът ще им наложи и някои ограничения. Обикновено духовниците благославят пост за тези над 10 години, но не за целия период, а за няколко дни, и то с ограничение само от месо. Тийнейджърите също са на по-лек режим. За тях обикновено благославят пост в първата и в последната седмица от Великия пост, така се практикува въобще за учащите. Това важи и за Петровия, и за Богородичния, и за Коледния пост.
- Лично вие, във вашето семейство, как постите?
- Със съпругата ми се стараем да постим, както изисква църквата, въпреки че всекидневието ни е забързано, нервно, изпълнено с напрежение, като на повечето българи. Проблемите са преди започването на поста, тогава все мислим какво ще готвим, как ще го изкараме. Започне ли, вече влизаме в ритъма си. Просто ставаме по-подредени във всяко едно отношение, дори в изпълнението на всекидневните си задължения.
За децата ни на 12 и на 10 години следваме съветите на нашия духовник. Постят в първата и в последната седмица на поста, преди да се причастят.
11.03.2008, в. "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар