Кавга с Рилския манастир заради регистъра на църковните имоти
Силвия Николова
В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.
Светият синод ще може да направи свой пенсионен фонд, в който допълнително да се осигуряват свещениците по свое желание. Това решиха депутатите на Шестия църковен събор по време на неговата трета сесия, която завърши в Рилския манастир, съобщи вчера протойерей Ангел Ангелов.
Сега те се пенсионират с много ниски пенсии, тъй като заплатите им са символични. Среднист получава 220, а висшист 300 лева. Поповете в храмовете на големите градове, обаче от треби, венчавки и кръщавки си докарват и до 2 000 лв. месечно за разлика от енорийските свещеници в селата, които едва връзват двата края.
Имотите на митрополиите и дори на енориите да бъдат вкарани в общо църковен регистър, прие още съборът.
Занапред Българската православна църква да има централен, консолидиран бюджет. Приходната му част ще се формира от отчисления от митрополиите, които на свой ред ще събират такива от енориите, както и от поделенията на синода. Финансова комисия от няколко владици, които ще се сменят на ротационен принцип през определен период от време, ще следи за неговото изпълнение. Очаква се до дни на сесия на Светия синод, която започва в понеделник в София, да бъде решено дали вноските да са диференцирани за всяка митрополия или да бъдат един и същ процент за всички. От бюджета ще се привеждат пари за издръжка както на Синодалната палата, така и на ставропигиалните манастири, семинариите и за църковнослужителите.
Срещу общия регистър и консолидирания бюджет по време на събора се обявиха Пловдивският митрополит Николай и делегатите от неговата епархия. По думите на дядо Николай той не приема уравновиловка на вноските, той смята за несправедливо да се взимат отчисления от бедните енории, които едва свързват двата края, вместо да им се остави цялата печалба да развиват дейност.
Коментар
Паничката на дядо поп
Силвия Николова,
В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.
Някога духовниците имали право да притежават само един кат дрехи на гърба си, една тояжка, за да се подпират на нея, и паничка, в която да събират подадената им милостиня. В ХХІ век на такова отречение не се решава дори най-аскетично настроеният монах. Поне у нас. Колкото до енорийските свещеници, пределно ясно е, че те не могат да живеят само ради Бога, тъй като трябва да хранят попадия и деца. В последните 20-ина години Синодът зорлем ги превърна в аскети. Пределно ясно е, че с 300 лв. заплата челяд трудно се отглежда. Затова решението за вътрешноведомствен фонд за пенсионно подпомагане към Синода е похвално.
Смущаващо обаче е едно друго решение на Събора - създаването на консолидиран църковен бюджет, чиято приходна част да се формира от вноски на енориите и митрополиите. Всеизвестно е, че има свещеници с твърде добри доходи. И други, в селските енории, които оцеляват направо по чудо. Те обаче също внасят в общата каса от постъпленията си от продажбата на свещи. С надеждата да им бъдат върнати някой ден под формата на допълнителни левчета към пенсията. Ако, разбира се, не са умрели дотогава от глад. Защото повече от ясно е, че в консолидирания бюджет те ще внасят пари, с които най-малкото биха могли да плащат на учител по вероучение към храма, а не левчетата на вдовиците да отиват за пискюли в нечии владишки покои.
основан от безсребреника св. Иван Рилски,
се уреждаха предимно имуществени и финансови дела
Няма коментари:
Публикуване на коментар