понеделник, 22 декември 2008 г.

Пловдивският митрополит Николай:

Църквата - глас в пустиня от бездуховност

Уставът на БПЦ не бива да ни обвързва с гражданското законодателство

- Ваше Високопреосвещенство, след дълга летаргия, само за година в рамките на три сесии на Шестия църковно-народен събор Българската православна църква взе решения по много от щекотливите проблеми в административно и икономическо отношение. Имате ли обяснение за това бързане?

- Свикването на църковно-народен събор е факт с историческо значение. Затова към подготовката на такъв форум трябва да се подхожда с внимание и отговорност, а това изисква време. Важна причина за забавянето е изолацията от обществения живот, в която църквата беше поставена през годините на атеистичния режим. Тя се отрази на живота вътре в нея, създавайки инертност и липса на инициатива. Това беше използвано от политическите сили в миналото и често специално култивирано от тях, за да бъде оставен народът ни духовно гладен. А както е известно, човек без духовни устои лесно се манипулира. Разколът в последните години поглъщаше силите на духовенството и хвърли сянка върху авторитета на църквата. Той също бе създаден от политически групи, които се страхуваха от силна и влиятелна църква и искаха да я дискредитират.

- Как оценявате работата на събора?

- Църковно-народният събор е най-висшият форум на българското православие. През вековната история на нашия изстрадал народ църквата е имала спасителна мисия за националното единство и самосъзнание. Днес обаче обществото ни е далеч от това съзнание за ролята на православието. Понякога гласът на църквата остава „глас в пустиня" от бездуховност и груб материализъм. Поради това работата на форума бе насочена преди всичко към укрепване на вътрешното единство на църквата на основата на съборността и към издигане на авторитета є в обществения живот. Като институция тя трябва да е обединена, а също стопански и финансово независима. Затова направихме промени в устава на църквата, които да улеснят работата на епархиите и енориите в административно и икономическо отношение. Това ще даде възможност на духовниците да отделят повече време за същинската си духовна работа, като ще имат възможност да се грижат за паството си, а в същото време да могат да предприемат инициативи за използване на църковното имущество, доходите от което да бъдат в услуга на социалната и обществената им дейност. В промените сме предвидили и начини за проверка и контрол, който ще се осъществява от Светия синод.

- Съборът реши въвеждането на консолидиран бюджет на БПЦ и захранването на приходната му част от вноски на митрополиите и енориите, както и единен регистър на епархиалните имоти. Смятате ли, че тази прозрачност ще върне доверието към църквата?

- В БПЦ вече съществува обща тенденция за централизация на финансите, както и на недвижимото църковно имущество. Решението на събора за създаване на имотен регистър е част от тази тенденция, която сама по себе си е положителна. На събора изразих моето лично мнение, че цялата информация, отнасяща се до имотите, би трябвало да бъде достояние на българския патриарх, който е председател на Светия синод, но не и да бъде ползвана по усмотрение на синодалните чиновници. Централизацията на имотите и финансите наистина изисква прозрачност, особено по отношение на доходните имоти на синода в центъра на София, а също така и по отношение на банковите му сметки. Затова би трябвало да започнем проверките оттам. Едва след това можем да говорим за прозрачност по повод на сметките на бедните църкви и манастири в провинцията, които и без отчисления едва свързват двата края. Но не смятам, че доверието в църквата е нарушено. Това, че срещу църквата постоянно се борят силите на злото и я обсипват с клевети и дискредитации, не означава, че тя не изпълнява мисията си. В нашето общество днес има сили, които насаждат цинично, грубо и безбожно отношение към живота изобщо. Но ако дойдете в неделен и празничен ден в храма, ще срещнете онези хора, чиито души не са засегнати от чернилката на злободневието и които се стремят към възвишения свят на доброто, истината и правдата, към вярата в Бога. Да се стреми към това е призван и целият православен български народ, но „мнозина са звани, а малцина - избрани" (Лука 14,24), както казва сам Господ Исус Христос.

- Впрочем по време на Третата сесия вие и делегатите от Пловдивска епархия напуснахте събора. Какво точно се случи?

- Обсъждахме точки от правовите отношения между църквата и държавата и в частност това, че свещенослужителите не би трябвало да бъдат правно обвързани със светските закони, които те бездруго като граждани на Република България са длъжни да спазват. Необходимо ли е Уставът на БПЦ да ни обвързва отново със задълженията, с които сме вече обвързвани от гражданското законодателство? Възразих на това предложение. Представете си какво ще се случи, ако дойдат времена на нов атеизъм и той е законово регламентиран. Нима ще спазваме такъв закон и в църквата и то сами ще задължим себе си да го спазваме? За адвокатите на Светия синод обаче тези теми се оказаха твърде абстрактни, а и те явно смятат, че стоят по-високо от всичко духовно в църквата. Да вземем предвид например обсъждания Семеен кодекс, който ако бъде приет, ще узакони някаква нова форма на брак - т. нар. съвместно съжителство. Този проектозакон е същинско бедствие за устоите на българското семейство. Той е в противоречие с божествения закон и да се приеме в сегашния му вид означава да бъде узаконен грехът, защото унищожава свещения брачен съюз на любовта и го превръща в сделка, регламентираща имуществените отношения. Ами ако след известно време на някого му хрумне с граждански закон да ни забрани да бъдем християни? Тогава как ще отстояваме вярата си, ако дори Уставът на БПЦ не е в защита на православието и ни задължава да се съобразяваме с безбожни светски закони?! Присъстващи на събора юристи квалифицираха като заяждане тези мои думи и превърнаха заседанието в зрелище, вместо да вършат работата, за която се намираха там като консултанти. Нямаше какво да правя повече, затова напуснах заседанието.

- Прави впечатление, че БПЦ е единствената сред своите църкви посестрими, която остана без просветна и социална дейност. На какво се дължи този пропуск - липса на време или на недооценяване от по-голямата част от клира?

- Най-важното, което трябва да се направи в просветно отношение, е въвеждането на предмета вероучение от първия до последния клас на българското училище и църквата не е преставала да говори за това. По този повод Светият синод създаде своя концепция, която бе направена в помощ на концепцията на обществения съвет към Министерството на образованието и науката заради пропуските в нея и бе внесена в Народното събрание. За съжаление обаче нямаше очаквания отзвук и въздействие върху хората, от които зависи промяната. За голямо мое съжаление по време на работата на Шестия църковно-народен събор акцент се постави върху стопанската дейност на църквата, в частност върху финансите и имотите, а не върху просветната и душеспасителна нейна мисия. В църквата все пак съществуват и социални инициативи, но действително няма единна социална програма и това зависи не само от Светия синод. Висшият клир управлява църквата като институция в духовно и административно отношение, но българската църква - това са всички православно кръстени християни. Духовното състояние на народа ни неизбежно се отразява на състоянието на духовниците, които произлизат от този народ. Ако детето на някой стане монах или монахиня - това се възприема като трагедия. Откъде очакваме да дойде духовното пробуждане? За каква просветна програма да говорим, когато държавата в лицето на просветния министър възпрепятства изучаването на православно вероучение. Църквата проповядва съпружеска вярност, морал и благочестие, а българския парламент узаконява незаконното съжителство. Църквата почита родните православни светини, чрез които стават чудеса, а законодателите обсъждат закон, според който те са „експонати" на културата и историята. Църквата е съвестта на един народ. Това, което можем да направим сега, е да разбудим тази съвест, като напомним на всеки православен българин думите на покойния митрополит Климент: „Има ли православие - има България, няма ли православие - няма България"!

- Наближава светлият Господски празник Рождество Христово. Какво бихте казали на читателите в навечерието му?

- Рождеството на нашия Господ било съпътствано с много знамения и чудеса, които обаче станали достояние само на малцина. Само малцина разбрали, че Пречистата Божия Майка, за която не се намерило място в страноприемницата, се е подслонила в пещера, далеч от шум и суета, където нашият Господ Исус Христос се родил в тишината и мира на дълбоката зимна нощ. Това се случило далеч от глъчката, многословието и злобата на този свят. Такава подобава да е Рождественската нощ - свята и притихнала пред Божието величие и милосърдие, благоволило да се всели между нас, грешните човеци.

Пожелавам на читателите на "Монитор" да имат в сърцата си мира и радостта, които съпътствали чудните събития през онази свята нощ! Новородилият се Божествен младенец да ги обдари със здраве, благословени успехи, земно щастие и небесно спасение! Благословени и щастливи Рождественски празници!

.
Визитка
Роден е през 1969 г. в София.
Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет
Специализирал е в Московската духовна академия, кандидат е на богословските науки
Бил е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария, протосингел на Софийската света митрополия и викариен епископ с титула Знеполски
На 17 февруари 2007 г. е избран за Пловдивски митрополит

Няма коментари: