ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Моят поздрав за всички, които не успях да поздравя лично

http://www.jinglebell.hit.bg/

За духовната страна на празника публикувам проповедта на митрополит Антоний Сурожски, известен във Великобритания, където е служил, както и в цяла Европа, повече като Антъни Блум.

Родословието на Христос

Митрополит Антоний Сурожски

Всяка година в навечерието на Рождество Христово ние препрочитаме родословието на Христос от Евангелието по Матей. Винаги съм се питал защо, защо трябва да четем всички тези имена, които нямат почти никакво значение за нас. Впоследствие обаче започнах да схващам техния смисъл.

От една страна, това е родът, към който Господ Иисус Христос принадлежи в Своето човечество. Тези хора са Негови сродници и това би трябвало да е достатъчна причина техните имена да ни вълнуват дълбоко. Христос е от тяхната кръв, Той е от тяхното семейство. Всеки от тях, мислейки за Божията Майка, би могъл да каже: "Тя е наше дете", а за Христос: "Той също е наше дете, въпреки че Той е нашият Бог, нашият Спасител, Вечно-Пребиваващият сред нас." Наред с това, някои от тези имена наистина се открояват: имена на Светци, на герои на духа и имена на грешници.

От светците измежду тях можем да разберем какво означава да вярваш; не просто да притежаваш някаква убеденост, светоглед, който съвпада, доколкото това въобще е възможно, с този на Бога, а истинска вяра, пълно доверие в Бог, безгранична вярност към Него, готовност да отдадеш живота си за Неговата кауза, така както е разкрита тя в Откровението. Например помислете за Авраам, чиято вяра беше изпитана до краен предел. Колко е трудно за всеки от нас да даде на Бог нещо свое: а от Авраам е било поискано да принесе в жертва собствения си син. И той не загуби доверие в Бог. А Исаак? Той отдаде себе си без каквато и да е съпротива, подчинявайки се на волята на своя баща, а чрез това – и на волята Божия.

Можем да си спомним борбата на Яков с Ангела в тъмата – нима и на нас понякога не ни се налага да се борим за нашата вяра, за нашия интегритет, за нашата вярност; борим се в тъмата на нощта, в мрака на съмнението, в мрака, който на моменти ни обгръща от всички страни.

Но ние бихме могли да се поучим немалко и от онези, които остават в свещената история като грешници. Те са били слаби и тяхната немощ ги е победила, не са намерили сили да се противопоставят на подтиците на техните тела и души, на бурята от страсти, която бушува в човешкото сърце. И въпреки това – въпреки това, те са вярвали страстно в Бог. Един от тях е Давид, който възкликва в своите псалми: "От бездната викам към Тебе...". От бездната на отчаянието и срама, на падението и отчуждението от Твореца; той зове Бог от глъбините на своето сърце. Не се крие от Него, не бяга от Него, напротив, търси Го – за да излее пред Него в плач своето отчаяние. Има и други подобни ярки образи, като например блудницата Рахаб.

Дали и ние, в най-мрачните мигове на нашия живот, когато сме обгърнати от мрака, който е вътре в нас, дали и ние сме способни да изречем: "Към тебе викам, Господи! Да – аз съм в мрак, но Ти си мой Бог, Който създаде светлината и мрака; Ти пребиваваш както в светлината, тъй и в мрака; Ти си в смъртта, както и в живота; Ти си в ада, както и в Небесното Царство; където и да се намирам, винаги мога да извикам към Тебе."

Има и още едно нещо, върху което бих желал да се замислите. За нас тези хора са просто имена – за неколцина от тях знаем по нещо от Библията, а другите са ни напълно неизвестни. Но всички те са били цялостни човешки личности, мъже и жени като нас, с всички наши слабости и надежди, с нашите колебания и променливи желания, с нашия копнеж за любов, който, въпреки че често бива помрачаван, продължава да свети и да ни изгаря през целия ни живот. Те са напълно реални и, когато четем техните имена, си казваме: "Да, аз не те познавам, но ти си член на семейството на Господ, ти си човешко същество като мен, през всички вътрешни и външни превратности в твоя живот ти си Му принадлежал." И ние бихме могли да се опитаме в реалността на нашия земен живот, независимо дали сме силни или слаби, всякога да бъдем Божии, да Му принадлежим.

Така че нека да се замислим върху родословието на Христос, нека следващия път, когато го чуем, да блесне искра в очите и сърцата ни; но това би било възможно, само доколкото Христос е реален за нас. Единствено в Него и чрез Него сме в състояние да познаем всички тях – реални, живи, наши сродници и сродници на Господ.

Амин.

Митрополит Антоний (Блум), Рождество 1987

Снимки: Силвия Николова,
* Руска църква в София по време на Рождественската Света Литургия
* Иподякон Йоаким (на последната снимка)