15 Август, 2009
Може и да сме българи, но сме европейци. При това не само по белега географско местоположение. Но и по един друг белег, значително по-съществен от контура, очертаващ някакъв участък върху картата на света. Европейци сме по онова състояние на духа, определящо отношението на всеки един от нас към нуждите на другия, на непознатия. По това състояние на духа, впрочем, се съди за цивилизоваността на всяка една нация.
Българската нация може и да е кахърна с всякакви социални и здравни проблеми, но не е безразлична към чуждото нещастие. Доказа го едно осиротяло българско семейство, което изгуби рожбата си след инцидент. Родителите на загиналия на хълма Царевец 6-годишен Делян от Бургас разрешиха органите му да бъдат присадени на други нуждаещи се. Така едно българско семейство показа на цялата държава, че за нея има надежда, щом тя има за свои граждани такива като тях.
Хора като родителите на загиналото момче обаче у нас са малцина. Дарителството на органи от загинали не е масово явление в никоя държава по света. Навсякъде, дори в еталона за здравеопазване и медицинска етика Германия, този въпрос е деликатен и често пъти дори спорен. И това прави дарителството на осиротялото българско семейство още по-ценно.
На фона на лошата и последвалата я добра новина за едно загинало и друго връщащо се към живота дете обаче, дори пред най-непредубедения български гражданин възниква въпросът - толкова ли е зле държавата ни - и финансово, и организационно, че не може да намери средства за хората, които с години чакат за трансплантация на бъбрек, на сърце, на черен дроб. При това да чакат и да креят на хемодиализа и в повечето случаи да не дочакват своя орган само защото някой в същата тази държава не си е вършил работата с десетилетия.
Защото оказва се, че понякога органи от изпаднали в мозъчна смърт за присаждане има, но няма медицински екипи, които да се наемат с поддържането им за неопределено време, докато се намери подходящ за тях реципиент. Няма и желаещи хирурзи, анестезиолози и имунолози, които да извършват експлантацията на същите тези органи. Причината не е в липсата на добре подготвени специалисти, а в едно малко, но твърде важно обстоятелство - ниското заплащане на техния труд. Оказва се, че поддържането само на чифт бъбреци в живо състояние от изпаднал в мозъчна смърт човек за 8 часа струва на една болница около 20 000 евро. (Повечето консумативи и лекарства за тях се купуват от чужбина). В същото време за една експлантация болницата, в която тя е направена, получава някакви си 5000 лева. С тях лечебното заведение трябва да покрие всички разходи за медикаментите, консумативите и да плати на екипа. Само за сравнение, в Италия за 8 часа поддържане на органи в живо състояние болницата получава 80 000 евро. При това тези средства се поемат от държавата дори когато лечебното заведение е частно. Защото, независимо от сменящите се както и във всяка друга демократична държава правителства, политиците там са наясно - адекватните средства за трансплантации на практика са адекватна инвестиция, която спестява скъпоструващи впоследствие животоспасяващи и поддържащи медикаменти и милиони евро за изплащане на пенсии за тежка инвалидност.
Две десетилетия у нас нито един политик не се замисли върху този аспект от проблема "трансплантации". Затова обнадеждаващо звучи идеята на премиера да поиска от правителството да гласува повече средства за нуждаещите се от присаждане на органи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар