- Министър Нанев, вече проверихте финансовото състояние и на Министерството на здравеопазването, и на бюджета за лекарства, и на структурите, на които то е принципал. В коя сфера се оказа, че положението е най-тревожно?
- Най-тревожното по отношение на бюджета са просрочените задължения на болниците. Те са нараснали с 64% спрямо миналата година - от 33 на 51 млн. лева. Общият размер на задълженията на лечебните заведения е нараснал с 10% в сравнение с миналата година - от 253 на 281 млн. лв. От тях просрочените дългове на държавните болници са нараснали на 30 млн. лв. в сравнение с 13 млн. лв. за миналата година, което е с 2,2 пъти повече. Просрочените задължения на общинските болници са със 7% повече от миналата година - от 19 млн. лева тогава те са скочили на 21 млн. лева през 2009-а, а сме едва в средата на година.
Държавни болници с най-голям размер на просрочени задължения са университетската „Св. Георги" в Пловдив - над 8 млн. лв.,многопрофилната болница за активно лечение в Бургас - с 3,4 млн. лв., многопрофилната в Пловдив - 5,4 млн. лв., многопрофилната в Хасково - 2,8 млн. лв., и Александровската болница в столицата - 2,6 млн. лева.
Още по-тревожен е фактът, че собственият капитал на някои от тези дружества, защото по Закона за лечебните заведения болниците у нас са търговски дружества, е паднал под размера на регистрирания. Оказва се, че те са декапитализирани.
- Какво ще правите оттук нататък с големите длъжници?
- По този повод предприехме определени действия. На директорите и управителните съвети на задлъжнелите и особено на тези с просрочени задължения болници ще се потърси отговорност защо са допуснати тези задължения. Дадох им срок в рамките на една седмица да ми представят обяснения и проекти за оздравителни планове на лечебните заведения. Този срок изтича в понеделник. От следващата седмица предстои да се срещна с тях и да обсъдим представените от тях планове.
- Вече паднаха и първите "глави". На 5 август уволнихте досегашния изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив доц. Илия Баташки, освободихте и досегашния съвет на директорите - доц. д-р Федя Николов, доц. д-р Георги Сафев и доц. Асен Атанасов, на тяхно място са назначени доц. Божидар Хаджиев, Костадин Атанасов и д-р Веселин Иванов. Ще последват ли и други наказания?
- В многопрофилната университетска болница „Свети Георги" констатирахме различни преразходи за доста големи суми.
Има сигнали и за злоупотреби. Уведомиха ме, че от лечебното заведение е изнасяна документация. Освен това са провеждани конкурси за назначаване на нови ръководители на звена от бившия директор Илия Баташки. Започваме щателна проверка на тези сигнали. Ако всичко това бъде доказано, той ще бъде даден на прокуратурата. По отношение на другите болници са проведени разговори с директорите и в понеделник трябва да представят доклади за предприемане на оздравителни мерки. Ако те не могат да изготвят такива промени, в следващите няколко месеца, ще се стигне до персонални промени.
- Какво най-общо трябва да предвидят тези планове?
- Оздравителни мерки, намаляване на разходите, но по такъв начин, че да не бъдат засягани възнагражденията на работещите в тях - от лекари до санитари и друг помощен персонал. Изрично съм им дал указание, че оптимизацията на работата в лечебните заведения с просрочени задължения не бива да бъде по никакъв начин за сметка на качеството на медицинските услуги. Министерството на здравеопазването ще следи най-строго дали тези изисквания са спазени.
- Какво е изпълнението на бюджета към средата на годината? Очаква ли се криза в доставките на скъпите лекарства, които се отпускат безплатно на засегнати от особено тежки заболявания, като онкологичните например, както по традиция вече се случва всяка есен?
- Към средата на годината изпълнението на разходната част на бюджета на Министерството на здравеопазването е 50% от определения лимит, на приходната към края на юни е 802 млн. лева.
Разходите за финансиране на лечебни заведения за болнична помощ са в размер на 51% от лимита, което представлява 56, 439 млн. лева. За централни доставки на лекарствени продукти по Наредба 34 са изразходвани 39 на сто от него, което прави 60,064 млн. лева. За издръжка на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са изразходвани 96,040 млн. лева. Това всъщност е 48% от лимита.
Към 30 юни изпълнението на приходите е в размер на 90 на сто, т.е. 32,802 млн. лева при заложени 36,100 млн. лева за цялата година.
Остатъчният разходен лимит до края на годината е 42 на сто, или 243,881 млн. лева.
- В средата на тази година тежкоболните, които са на животоспасяващи лекарства, пак ще оказаха на ръба. Изчезнаха медикаменти като херсептин, изписван като безплатен на оперираните от рак на гърдата. От пациентските организации предупреждават, че през есента ще настъпи криза и за други медикаменти заради забавени процедури за търгове и недалновидно разпределение на средствата. Има ли опасност пациентите действително да останат без лекарства?
- Действително има голям риск за някакъв период от време пациенти, които са на скъпоструваща терапия, да останат без лекарства.
- Страдащите от кои заболявания ще останат без медикаменти?
- Става дума за пациентите с някои форми на рак, а също и за страдащите от редки генетични заболявания. Очертава се проблем и с препаратите за трансплантиране, които не позволяват на организма да отхвърли присадения чужд орган.
Имам надежда да не се стигне до криза с тези лекарства. Ако обаче това се случи, има механизми, с които да създадем организация хората все пак да бъдат обезпечени с лекарства. Ще търсим спешни решения извън процедурите, ако се наложи. Има възможност да им бъдат изписвани други лекарства, но за същите заболявания, докато бъдат доставени медикаментите, с които са свикнали.
- Какво показаха проверките, които разпоредихте, по отношение на доставките на лекарства?
- В областта на лекарствената политика установихме редица нарушения при провеждане на тръжните процедури. Не е правена точна преценка за необходимостта от обеми на дадени лекарства. Правени са поръчки на по-големи количества от необходимите. Така например скъпоструващ медикамент, който е предвиден за рядко заболяване, от което страдат 20 пациенти и са включени в списъка за лечение, е записано количество като за 41 болни. В друг случай пък е подготвена процедура за купуване на скъпоструващо лекарство за 150 души, при положение че нуждаещите се от него са значително по-малко. Тази тръжна процедура е спряна. Освен това установихме, че са взимани еднолични решения за включване на определени медикаменти. Сериозно е забавяно провеждането на редовни тръжни процедури в няколко последователи години. Има и груби нарушения при спазването на заложения брой болни за дадено лекарствено средство, което води до предсрочно изчерпване на количествата и оставя други пациенти без животоспасяващо лечение за продължителен период от време.
- Финансовият министър Симеон Дянков обаче призова министерствата да свият разходите си. Междувременно през септември се предвижда актуализация на позитивния лекарствен списък. Има ли опасност свиването на разходите в сектора да започне от орязването на безплатните медикаменти?
- Предвиждаме съкращенията в разходите на Министерството на здравеопазването да бъдат 15 процента, както изисква постановлението на Министерския съвет. Това се налага във връзка с огромния бюджетен дефицит в държавата. Тези съкращения в разходите няма да засегнат лечението и лекарствата. Ще бъдат направени обаче рестрикции по отношение на капиталовите и административните разходи. Работата на Министерския съвет е екипна. Аз имах многократни разговори и с премиера Бойко Борисов, и финансовия министър Симеон Дянков и имам уверенията им, че всички спешни нужди на здравеопазването ще се решават и че няма да се стигне дотам, че заради липса на средства болни да останат без лекарства. Същевременно към министерството се създава постоянно действащ одитен комитет, който контролира лекарствената политика на ведомството.
- Нещо като проверяващите проверяват самите себе си. Ще поканите ли за участие и представители на пациентските организации, които в последните години все бяха игнорирани от здравното министерство?
- Да, разбира се. Залагаме на прозрачността. В одитния комитет ще участват представители на неправителствени организации, на пациентски организации, на Министерството на финансите и на Държавния финансов надзор. В него ще влезе и онкоболната Теодора Захариева. Чрез този комитет ще се създадат условия за провеждане на граждански контрол на лекарствената политика.
Колкото до лекарствения списък и пакета от здравни услуги, наистина предстои те да бъдат оптимизирани. Медикаменти обаче няма да отпадат, а ще бъдат заменяни с други по такъв начин, че на по-голям брой пациенти да бъде осигурено подходящо лечение. Не се планува и отпадане на клинични пътеки, а преминаване към друга форма на заплащане, каквато са диагностично-свързаните групи. Сега пътеките предвиждат само плащания на дейности по основното заболяване, но не и на предишни заболявания. Предстои да се обмислят и дадат възможности за по-активното включване на здравните фондове в осигуряването на гражданите, за да не се разчита само на НЗОК, както е сега.
- Но извън здравното осигуряване остават близо 1 милион души.
- Факт е, че България развива социално-здравноосигурителен модел, който не е ефективен. Неосигурените лица у нас са над 1 млн. души. Не всички те са социално слаби. Ще се търсят възможности за решаване на този проблем.
Използвани са и въпроси от други медии
Няма коментари:
Публикуване на коментар