четвъртък, 27 март 2008 г.

Защо ли се сетих...

Странно! Защо ли с някаква необяснима натрапчивост тези дни се сещам за баба Донка Паприкова - онази българка, която накара десетки подхвърлени или просто самотни старци в последните си дни на грешната ни земя да се почувстват човеци. И да си заминат достойно, пак като човеци и християни. Докато тя беше жива, писах неведнъж за нея и хоспис "Милосърдие". Запознах се с баба Донка през 1992 г., тогава беше и първата ми публикация за нейната дейност.
Да е светла паметта й!


Утешително е, че делото й не погина, както обикновено се случва по нашите географски ширини. Вероятно, защото го продължава нейната дъщеря - Зоя Паприкова. Тя няма същия замах като майка си, няма и толкова много време, като нея, все още работи. Но има духа на фамилията Паприкови. Впрочем, свекървата на баба Донка, е една от основателките на Българския червен кръст.
Предлагам ви един мой репортаж за клуб "Сребърна есен", основан от Зоя Паприкова. Текстът е публикуван във в. "Дума" в броя от 11 декември 2007 г. Ако някой от вас има време и желание да осъществи контакт с тези възрастни хора, да знае отсега, че много ще ги зарадва. Общуването с тях не навява тъга, нито досада. Може би сега, в средата на Великия пост, едно такова посещение ще осмисли и духовното му измерение, а не само неговата кулинарна норма.

Да младееш на инат

Дъщерята на Донка Паприкова - Зоя, поддържа бодър духа на 200 пенсионери интелектуалци

Силвия Николова

Меломаните в очакване на поредния оперен спектакъл

За някои хората животът свършва след няколкото добавени в повече свещи върху тортата. Или поне вече не е такъв, какъвто са го живели преди. Нито пък такъв, за какъвто си мечтаят - личен, свободен от битови задължения, с време свое, неприкосновено и свещено, както е свещено всяко нещо, отнасящо се до вътрешния мир на човека. За хората от клуб "Сребърна есен" обаче по всичко се вижда, че животът не свършва, дори когато тортата не се вижда от свещи. Къщата на столичната ул."Загоре" 6 събира в делнични дни хора от всички подгрупи на втората младост. На първия й етаж, на близо 200 кв. м намират утеха, приятели, съмишленици и дори сцена за изява близо 200 пенсионери - интелектуалци, хора на науката и такива с интерес към различните сфери на изкуството.

75-годишната Лилия Вълчева разкрасява клуба с цветя всеки път, когато има възможност

Клубът е основан от дъщерята на Донка Паприкова - Зоя Паприкова-Крутилин, и е едно от звената на хоспис "Милосърдие." Всеки ден от седмицата, в различни часове от деня, в него се събират бодри по дух хора, за които не възрастта, а начинът на мислене е проблем. Колкото до техния начин на мислене, той е твърде индивидуален, освен в едно - в разбирането, че е напълно възможно човек сам да подреди живота си така, че да се чувства в него комфортно духом, независимо от материалното състояние и възрастта. Те са все хора, дали по нещо на културата и науката в България, от тези, за които общуването не са празни приказки на пейката пред блока, а споделяне на лични впечатления и интелектуални търсения.
Една от тези, които не униват духом, е д-р Катя Червенякова. Тя е най-възрастната, но една от най-запалените меломани в клуба. Пенсионираната лекарка не пропуска нито една от музикалните сбирки в сряда, независимо от 92-те си години. Госпожата посещава всички концерти в зала "България", придружавана от дъщеря си. Двете се включват и в по-леките туристически маршрути, също организирани от "Сребърна есен".
Клубът запълва голямата празнота в живота на пенсионерите, които са живели активно и не са се ограничавали само с работата и битовите задължения. Човекът е обществено животно, има необходимост от контакти, от споделяне, изслушване и разбиране. Интелектуалците и хората с духовни и културни търсения преживяват по-тежко самотата и броенето на минутите, докато децата се върнат от работа. Те не са от тези, които ще се събират да клюкарстват и се оплакват от болести, разказва за социалната роля на клуба езиковедката Радка Попова. - А и уморените млади нямат много време да общуват с нас, възрастните, въздъхва тя. Попова е от първите доброволци, които преди 17 години готвеха в дома на Донка Паприкова и разнасяха храна на самотни старци. Сега освен, че е от феновете на клуб "Сребърна есен", помага с каквото може. Лилия Вълчева също е една от първите съратнички на баба Донка. Годините не й личат, макар че е на 75. Работила е като преводачка от френски, познавала е лично Майка Тереза. От пенсионирането й досега животът й е свързан с доброволческата дейност - помагала е в Центъра за самотни майки "Рождество Христово", в хоспис "Милосърдие", помага и на едно многодетно семейство с каквото може. Вълчева се шегува, че вече не я искат за доброволка и затова идва само като почитателка на музиката, а също и на туризма.
Докато двете разказват своите наблюдения за живота на хората след N години, в съседната стая внушителна група от пенсионери гледа опера на видео. Безспорният лидер и "виновник" за създаването на групата на меломаните е Татяна Димитрова. Тя не е музиковед, не е и музикант. Но дълги години е била член на групата на любителите на класическата музика в читалище "Г.С. Раковски", ръководена от музиковедката Цветана Маринова. След нейната смърт нямало кой да продължи да събира хората, да им говори за музика и заедно да слушат класиците. По щастливо стечение на обстоятелствата кризисният за групата момент съвпаднал с учредяването на клуб "Сребърна есен". Хората просто преместили сбирките си тук, а скоро към тях се присъединили и други. Татяна Димитрова притежава изключително богата видеотека. Има записи на над 225 оперни спектакъла, направени на всички световни сцени.
Тук имаме възможност в почти домашна атмосфера да слушаме най-големите световни изпълнители - нещо, което няма къде другаде да се чуе в София, тихичко разказа г-жа Димитрова отвън, във вестибюла. Вътре, в стаята, 20 човека гледат операта и отпиват от дъхавия планински чай от билки, които сами са си набрали по време на една от екскурзиите - тяхната друга страст.
Клубът на пенсионерите интелектуалци е основан през 2001 г. Зоя Паприкова-Крутилин го нарекла "Сребърна есен". Създаването му започнало със скромната, но навременна подкрепа на спечелен проект по програмата "Phare" и 200 човека в наличност, нуждаещи се да споделят един с друг интелектуалните си търсения и вкусове. Първата година изкарали почти без притеснения, сега се издържат от дарения. А колкото до целта, тя е тази, която още през 1992 г. си постави покойната баба Донка - "Поне в последните си дни самотникът да разбере, че не е сам на този свят, да разбере, че някой мисли за него и да си отиде от този свят с достойнството на човешко същество." Някои от първите му фенове вече ги няма, но пък го откриват и припознават за свой духовен дом други нови. Чест посетител и гост лектор тук е бил известният актьор и режисьор Юрий Яковлев. Със свои изпълнения хората от "Сребърна есен" е радвала и актрисата Мария Бодурова. Идвали са не един и двама известни кинодейци и писатели, сред които дори Йордан Радичков. Членовете на клуба има своите пристрастия и вкусове, но още от самото начало, за да не си пречат и да има територия за всички, разпределили дните от седмицата за различни групи по интереси. Понеделникът е за творчески срещи. През следващите дни от седмицата се групират по интереси. Във вторник за няколко часа се събират почитателите на природата и на туризма. Те имат свой водач и инструктор, с когото ходят на екскурзии и поклоннически пътувания. След тях пеят патриотични песни тези от дружество "Гургулят". Подир тях се събира група на т.нар. богослови - вярващи и кротки хора, които четат Библията, религиозна литература и се опитват да си разяснят защо светът отива към пълен нравствен провал. За тълкуванието на свещените текстове им помага Йорданка Гюрова - дългогодишна катехизаторка в храма "Св. София". Следобедът в сряда е на меломаните, а след тях десетина човека учат английски с учителка - доброволка. Фирма им осигурила безплатно учебниците. Четвъртъкът е ден на любителите на литературата. В петък теренът е свободен за различни срещи. Този петък например изучаващите английски език имаха среща с учениците от англо-американското училище. Клубът може да бъде ангажиран този ден и за лични тържества, например за рождени и именни дни, или някакви годишнини от всеки, който няма възможност да покани лични гости у дома си.
Декември се оказва най-натовареният месец за клуба. На неговите членове предстои среща с децата, болни от рядкото заболяване муковисцидоза. По време на тържеството, което съвпада със скандинавския празник Санта Лусия, ще бъде нарязана и огромната торта, дарена от шведското посолство. Сега всички очакват с нетърпение коледния купон с диджей Гого, който им е обещал много хора и валсове.

1 коментар:

Светлана каза...

Здравейте!
Случайно попаднах на блога Ви.
След като прочетох това:
"Декември се оказва най-натовареният месец за клуба. На неговите членове предстои среща с децата, болни от рядкото заболяване муковисцидоза.",
реших да Ви пиша.
Аз съм родител на дете болно от муковисцидоза. Член съм на УС на пациентска организация - АСОЦИАЦИЯ МУКОВИСЦИДОЗА. Понеже положението на тези болни в България е отчайващо, търсим всякакви начини това да се промени към по-добро. Надявам се, във ваше лице да намерим така нужната ни подкрепа.
Желая здраве и късмет!
Светлана Атанасова; atanasova.1972@abv.bg