Силвия Николова,
В. "МОНИТОР"
24 септември 2009 г.
Българските болници са в положението на онази мома, която пожелава цяло село, но когато тя започне да се закръгля в кръста, никой не ще да я вземе за жена. Докато обаче за момата все ще настъпи моментът, след който пак да заформи талия, то за клиниките ни неудобното положение ще става все по-притеснително. Освен ако новият екип на Министерството на здравеопазването не инициира тотални поправки в Закона за лечебните заведения и дори в Закона за здравното осигуряване, а депутатите екстрено не ги приемат, преди момата да роди.
Докато допреди 2005 г. все още имаше надежда, че скоро след приемането на страната ни в Европейския съюз болничното ни здравеопазване може и да започне да оказва качествена помощ като европейско, то след тази дата стана повече от ясно, че то е обречено да крета на патерици, докато съвършено не се промени схемата му на финансиране. Ако тя остане такава, каквато е сега, то и занапред ще ни лекуват за толкова, за колкото има пари, освен ако не си доплатим. Което, впрочем, също не винаги е гаранция за повече и по-качествени медицински услуги от тези в оскъдния пакет, осигуряван по линия на Националната здравноосигурителна каса.
В това се корени и основната причина за слабия интерес към допълнителното здравно осигуряване в частните фондове.
Обичайна практика е пациент с допълнителна осигуровка да получава същите и по вид, и по качество медицински услуги в лечебните заведения, независимо че има право на повече внимание, грижи и лукс, след като болницата получава пари за неговото лечение от две места - веднъж от НЗОК и втори път от фонда. Защото от четири години субсидиите от държавния бюджет, отпускани чрез Министерството на здравеопазването за болниците, бяха спрени. Лечебните заведения вече изцяло се финансират от здравната каса по т.нар. клинични пътеки. Този механизъм обаче се оказа абсолютно непригоден за нашата страна по няколко причини - като модел той е остарял навсякъде по света, защото
финансира само конкретни медицински дейности,
а средствата, получени по тях, не могат да бъдат използвани за нищо друго освен само за разплащане на разходи, направени за самото лечение. С парите от клиничните пътеки не могат да бъдат правени не само капиталови, но дори и козметични ремонти в
клиниките, нито пък да бъдат покривани разходите за електричество, вода и отопление. Мениджърите на лечебните заведения, каквито се явяват техните директори в качеството си на шефове на търговски дружества, както са регистрирани всички болници,нямат право да харчат нито лев
от тях дори за разплащането с техниците за ремонта и поддръжката на медицинската техника - все дейности, които рано или късно са неизбежни.
По смисъла на Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения средствата, получени по клинични пътеки, служат единствено и само за лекарства и консумативи за болния, както и за заплати на медицинския персонал. Болниците обаче не са перпетуум мобиле. Те работят не с инерцията на вечен двигател, захранващ се от нищото, а с диагнози, зад всяка от която стои реален, та макар и болен, но все още жив човек.
Освен това чрез разплащането по клинични пътеки касата финансира лечението на болен само по основната диагноза, но не и лечението на съпътстващите заболявания. Например, ако хипертоник бъде приет за операция от херния и вдигне високо кръвно и дори направи инсулт, докато е в болницата, докторите нямат право да лекуват нищо друго освен хернията му, ако решат да спазят Закона за здравното осигуряване до точката. За радост поне това засега не се случва. За да продължат лечението на хипертоника с херния обаче, те са принудени да направят няколко административни врътки, все на границата на закона. Най-напред трябва да осчетоводят лечението му към момента на хипертоничната криза, в който той е лекуван само от хернията, да го изпишат по документи от болницата, а после с още няколко административни врътки, пак на ръба на закона, да го приемат отново, но вече като болен с инсулт. Едва тогава неговото лечение може да започне на 100% или поне за толкова, за колкото здравната каса е отпуснала пари по клиничната пътека за високо кръвно. За лечение на основното му заболяване, за което пациентът обаче е приет за операция, болницата вече няма да получи нито лев, независимо че по смисъла на друг закон - този за здравето, медиците са задължени да продължат терапията му винаги, независимо какви и колко заболявания има човекът, стига той да е здравно осигурен.
Ако обаче се окаже, че болният не си е плащал осигуровките,
трябва да си плати целия лечебен процес - нещо, което дори хора с големи възможности трудно могат да си позволят. Затова и бедните, и съвсем не бедни българи, които не могат или по някаква причина си спестяват плащането на здравните осигуровки, на свой ред играят ход, с който съвсем в рамките на закона си осигуряват
безплатно лечение за някакви си 100 лева
По сега действащия Закон за здравното осигуряване, ако човек е изгубил здравноосигурителните си права, е достатъчно да внесе парите за една година назад или поне за шест месеца и отново се счита за здравно осигурен. И в двата случая сумата не надскача 100 лева.
По данни на Националния статистически институт към юли 2009 г. 1 млн., 16 хил. и 705 български граждани са здравно неосигурени. В резултат на съкращенията в предприятия и в държавната сфера през последните няколко месеца 522 366 души не са си плащали за здраве. Това означава, че повечето са без осигуровки с години, дори от десетилетие, откакто през 1998 г. влезе в сила Законът за здравното осигуряване.
Като се вземе предвид и фактът, че в страната не действа национален рамков договор вече четвърта поредна година, а това означава плащане на труд по тарифи от 2005-а , става пределно обясним дефицитът, който се очертава в системата на здравеопазването. До декември се очаква само в НЗОК той да възлезе на 130 млн. лв. плюс други близо 70 млн. лв. в нея заради увеличения брой позиции на лекарствата от т.нар. позитивен лекарствен списък, които тя отпуска за домашно лечение.
Министерството на здравеопазването от своя страна очаква дефицит от около 150 млн. лв. на база на разходи, които трябва да бъдат извършени до края на годината. Те са предимно за лечение на някои заболявания по програми, за които плаща ведомството със средства от държавата, като например за психичните заболявания.
В същото време хоспитализациите са нараснали на 1,6 млн. души годишно, качеството на болничната помощ на места е лошо, повсеместно се плаща под масата на ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар