4 януари 2012 г.
Навръх Нова година Светият синод заклейми с декларация асистираната репродукция, позната повече като зачеване ин витро, и сурогатното майчинство. Сред доводите, които архиереите привеждат, са, че това е насилствена намеса в живота на едно семейство, макар и с идеята то да бъде направено щастливо; че по този начин се показва „безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците”; че това е грубо нарушаване на богоустановения ред за съхраняването на традиционното семейство и за зачеването на нов човек. Намесата на трети и четвърти лица, лекари и консултанти в тайната на зачеването води до нарушаването на брачните устои и взаимоотношенията на членовете на семейството. В декларацията си владиците подчертават, че осиновяването на дете също може да направи една семейна двойка щастлива, а изоставеният малчуган да намери родителска грижа и домашен уют.
Д-р Тотко Найденов, лекар и публицист: Синодът да не пречи на светото зачатие Радостта да създадеш и отгледаш деца е най-висше благо. Това го зная от личен опит, тъй като съм многодетен баща. Да се правят опити, точно след Рождество Христово, да се пречи на светото зачатие, за мен не е редно, тъй като съм ревностен православен християнин. Не разбирам, защо религията определя това като срамен факт. Папа Йоан Павел Втори при посещенията си в Африка проповядваше срещу ползването на презервативи и срещу абортите. Резултатът бе, че след визитата му, само за няколко години, черният континент пламна от СПИН. Нашето население годишно намалява с около 40 000 души, а се раждат около 80 000. Колко от тях са с българско самосъзнание и колко не, не е ясно. За същото време 120 000 българи умират. Т.е. всяка година ние намаляваме с един средно голям окръжен град. Като се има предвид това, не разбирам, защо старците се изправят срещу светото зачатие. За мен, това е една измислена, направо недомислена позиция на Светия синод. Необяснимо е, как така могат да отричат едно от най-великите достижения на медицината, каквото е асистираната репродукция. Заченатите по метода ин витро бебета са донесли толкова много щастие на стотици семейни двойки, че е кощунствено някой дори само да дръзне да отнеме тази радост на онези, които се надяват на нея. Не бива да се говори срещу асистираната репродукция. Светият синод така и не се превърна в духовен наставник и пастир на нашия все по-застаряващ, все по-обедняващ, все по-намаляващ, все по-боледуващ, все по-тъжен и обезверен народ. Владиците вместо да се занимават с пастирската си работа, се занимават със светото зачатие, което за мен е тежък грях. Едва ли нашият Спасител Иисус Христос би заклеймил зачатието, като познаваме Неговия живот от Новия завет. А ето, че синодалните старци си го позволиха.
Пенка Георгиева, Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижа за децата „Усмихни се”: Нека Бог помага да се раждат повече бебета
Категорично изразяваме несъгласие с вашето становище. Становище на Българската православна църква - Българска патриаршия, която е призвана да дава опора и да подкрепя вярата у човеците в трудни за тях моменти, становище, което отрича правото на продължаване на човешкия род. За 23 години, откакто се сблъсках със стерилитета, не съм видяла Българската православна църква да се помоли за спокойствие в душите на младите момичета и момчета, губещи бебета си, или за тези, които не могат да заченат. Не е ли Църквата тази, която дава опора и утеха в трудни моменти, не е ли Църквата тази, която трябва да даде вярата, силата? Не е ли Църквата тази, която трябва да подкрепи продължаването на Човешкия род, раждането на български деца? И не трябва ли в тези трудни времена да се подкрепяме?Когато нещо е успешно, то не противоречи на Божията воля, а успехът идва с вярата и Божията помощ. Защо да не приемем, че методът ин витро е една от чудесните възможности да бъде продължен човешкият род, когато естественият начин не е възможен? Ако този метод донася любов и радост на хора, загубили надежда, не е ли това божествен ход? А и след като Бог е навсякъде, Той освен в църквата, е и в клиниките за асистирана репродукция, където помага за чудеса и сбъдване на нормални човешки мечти.Бог е този, който помага да се зачене дете. Независимо как.Факт е е, че в Брюксел има католическа болница, издържана от католическата църква, където се прилага асистирана репродукция. Детето е най-хубавото нещо в живота на жената и в живота на мъжа и нека Бог и медицината помагат да се раждат здрави и красиви бебета. Ако Бог беше против подпомагането на бездетните двойки, науката никога нямаше да стигне до развитието на асистираната репродукция. Нека Българската православна църква помисли как да стопли сърцата на пациентите и лекарите, да ги подкрепи с вяра, надежда и любов.
Отец Евгений Янакиев, Сливенска епархия: Осиновяването ще реши проблема на бездетните
Изказвам мнение като православен християнин, като свещеник и като баща на 8 деца. Българската православна църква формира своята позиция въз основа на християнските разбирания за отношенията между Бога и човека и човек към човека. Асистираната репродукция е недопустима от богословска гледна точка. Църквата, и православна, и католическа, не одобрява извънутробното оплождане, защото то засяга много страни. При ин витро, както и при сурогатното майчинство се третират за оплождане няколко яйцеклетки, обикновено 4-5. Понякога повече от една-две успяват да се оплодят, а бъдещите родители решават колко от тях да запазят, да бъдат износени и родени и колко да бъдат убити. Това по същество е неприемливо за църквата, тъй като убийство на заченат вече човек, означава само едно – аборт. Щастието и животът на едни не може да се крепи на нещастието и смъртта на други. Този принцип е непоклатим в християнството от векове, той е залегнал още от предхристиянски времена в Стария завет. По-скоро обществото ни трябва да акцентира върху осиновяването на деца. Това е акт благороден. Ако за една година в България не бъде извършен нито един аборт, бездетните семейства биха могли да имат по едно, две, дори повече деца. Това е, върху което трябва да се работи занапред. Сега предимно циганките изоставят чедата си, но българите се притесняват да вземат отроче от друг етнос. Пита се обаче защо българките не се осмелят да раждат, когато заченат непредвидено. Редно е държавата да им даде този шанс чрез подпомагане по време на износване на плода например, а след това, ако желаят, да предоставят детето за осиновяване.В това отношение БПЦ също търпи критика, защото ние, свещениците, недостатъчно активно разясняваме физическата и духовната опасност от абортите и не насърчаваме достатъчно осиновителството. Светият синод също трябва да бъде по-активен в тази посока, като излезе с програма. Напълно логично е българското училище да разяснява на децата още от ранна възраст опасността от ранния секс и от аборта. Аз лично като свещеник имам енориашки, които след прекъсната бременност не могат да излязат продължително време от психологичния шок, има и такива, които след това не могат да заченат. Недоумявам как, след като едва 10% от случаите на асистирана репродукция са успешни, как все още клиниките, които я извършват, успяват да правят бизнес. Излиза, че хората биват лъгани за ин витрото като панацея. Успешните опити са много малко, а парите, които дават и семействата, и фондът за асистирана репродукция, са необосновано много. Ако тези средства се дават на забременелите, за да си износят и родят детето, а ако не го желаят, да го предоставят за осиновяване, демографският проблем на България ще бъде решен много по-успешно, по-хуманно и по-християнски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар