Синодален синдром

Силвия Николова,

В. "МОНИТОР", 25 януари 2012 г.

Нашите архиереи могат да се нарекат каквото си поискат, но нямат право да се кичат с названието колективен орган, който следва да се изказва като най-висша инстанция по въпроси, отнасящи се до вярата, разпространението на Христовото учение и нормите на живот, които то изисква. Последните впрочем съвсем не се отнасят само за нас, миряните. Те в пълна степен важат и за клира, който, както се оказа, с изключение на трима духовници, е донасял с готовност и твърде нелицеприятна усърдност на Държавна сигурност. И в това няма никакво съмнение. Невярващите да четат досиетата. Лично! За да не бъдат манипулирани за кой ли път от своите духовни „водачи”, както сега някои от тях се опитват да се измъкнат, че не знаели, че някой им приписвал това и онова. Записаното в досиетата надминава и най-изкривеното съзнание. При това записано не по приумица на разработващия и водещ агентурното досие офицер, а по личните рапорти на онези с претенциите все още да се наричат Свети синод.

Църквата ни, която понесе цялата тежест на атеистичния режим с репресиите над миряни и редови свещеници, е била предавана от хората, които трябваше да я бранят, от нейните архиереи. Тук изрично трябва да отбележим трима, останали неопетнени от сътрудничество с тайната милиция - Ловчанския Гавриил, Доростолския Амвросий и Пловдивския Николай. Поклон дължим особено на първите двама, които предвид възрастта си, са можели да бъдат Юда, но са удържали да бъдат християни и достойни архиереи. Единадесетте владици, доносници на Държавна сигурност, превърнаха синода в ООД по всички закони на икономиката. И пак по законите на икономиката заради дефицита на доверие, като всяко дружество с ограничена отговорност, което търпи дефицити, би следвало да обявят фалит.

След два дни синодални заседания и вътрешни крамоли светиня им не само че не излязоха със становище по отношение на лъсналата истина за досиетата им. Те обаче и не подадоха оставки. И побързаха да се върнат в епархиите си, защото отколе се изживяват като феодални господари, разменят и продават имоти, облагодетелстват се така, както не биха го сторили мнозина атеисти. Тези хора имат все още нахалството да се идентифицират с Българската православна църква. Със същата тази църква, която не друг и не политиците вкараха в разкол през 90-те, както тези доносници се опитват да внушат. В разкол я вкараха самите те и най-вече тяхната зависимост към бившата Държавна сигурност. Този път обаче номерът им няма да мине независимо от опита им да се скатаят след двудневното заседание. Архиереите доносници да не се опитват да прехвърлят и този път вината си на чужд гръб. Защото не само обществото, което като цяло е атеистично, но с нелошо отношение към църквата, но и самите вярващи няма да го търпят. В продължение на 20 години те не направиха дори намек за покаяние. Единственото, което могат да направят сега, е да се оттеглят и да изпълнят на дело обета си за бедност. Другото означава да запазят сегашното си статукво.