Първо кесаря, после Бога

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

в-к "Монитор", 27 август 2008 г.

Никой не се съмнява вече, че Българската православна църква е в окаяно положение, а преобладаващата част от висшия й клир е станал нарицателно, е факт неоспорим. Оскъдният брой на малцината призвани за монашество и мирско свещенство съвсем не се компенсира от мнозинството аутсайдери в българските манастири, а и в енорийските храмове. Отсега чувам лицемерието на критиците ми: "Ами тя , Църквата, не е от този свят. Тя е мистичен организъм", "Църквата сме и ние" ...
Да, Църквата сме и ние. Аз също, като практикуваща вярата си християнка, съм в Църквата и съм част от нея. Аз обичам моята Църква. Затова и пиша за нея, независимо дали написаното от мен се харесва някому или не. Съвсем не ми е по вкуса да съобщавам за неприятните неща, случващи се така често в нея. Често пъти те са от такъв характер, че ако се бяха случили в някоя светска институция, провиненото лице щеше да отнесе най-строги санкции. При това не само морални, а и наказателни. В нашия случай обаче това не става. И няма никаква тенденция скоро да се случи. Независимо колко църковни събора бъдат спретвани пролет и есен на софри под дебелите буки на Рилския манастир. Защото от гласовете на така избраното клироугодно делегирано представителство не може да се пръкне нещо по-различно от това, което би се пръкнало след сватба, от която липсва булката. За разлика от тук в православни църкви от страните на бившия източен блок се случват много богоугодни и човеколюбиви дела.
В Руската православна църква, дала най-много мъченици за вярата от ново време, а и най-жестоко смазваната от болшевишкия режим, стават чудеса. Там няма епархия без църковен дом за трудни деца, за сираци или просто за деца на наркомани или проститутки. Съществуват приюти за бездомници, църковни мобилни служби от свещеници и миряни-доброволци, които обхождат замръзналите улици на Москва нощем, оказват помощ на нищите, хранят ги, закарват ги в болници. В Русия, където някога Хрушчов беше обещал, че през 1958 г. ще покаже на кино последния поп, манастирите не са убежище за аутсайдери, а обители за духовно повдигане и мисионерство на дело. В Новотихвинския манастир в Екатеринбург 100-те монахини са направили приют за момичета без родители, обществена трапезария за бедняци, собствено издателство и радиостанция. При това се работи професионално, като инициативите се подкрепят от самия Синод.
Дори в недалечна Албания, където Енвер Ходжа наистина бе успял да реализира амбицията на Хрушчов и закри всички изповедания, а служителите на култа затри в затворите или прокуди в изгнание, положението днес е на светлинни години преди това у нас. За близо 8 години след падането на комунистическия режим там към днешна дата не само че Албанската православна църква е възстановена, но под енергичното ръководство на архиепископ Анастасий Януатос са изградени три манастира с големи братства и сестринство, църковна болница за бедни, две семинарии и богословски курсове за свещеници, градят се храмове и се организират трапезарии за социално слаби. Все неща, които у нас не се случват с енергичната намеса на клира, а въпреки неговото безразличие. За клира на БПЦ проблеми няма, освен когато не става дума за имоти, банкови сметки и автомобили. Всяко нещо, застрашаващо да наруши рахатлъка, се замита дълбоко под одъра. Дали пък защото "Църквата не е от този свят, а е мистичен организъм", както обикновено се оправдават моите критици и клерикални клакьори?!
Не, не е заради това. Защото ако това бе причината, отдаденото Богу щеше да е далеч повече, отколкото отдаваното на кесаря.
Изглежда, нашите клирици чакат Господ да слезе и да им свърши работата. Но те забравят, че преди да запретне ръкави, той ще си събере дълговете. Точно тук, на грешната наша земя.