неделя, 3 август 2008 г.

Люляково - приказка за синаповото зърно


"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно" (Матей 17:20)

На едно затънтено място в България, за което мнозина дори не подозират, че съществува, има вяра колкото да помести
не само една планина.
Люляковият манастир
на 60 км от Бургас и на 30 км от Айтос, храмът в село Люляково, (Руенска община, има още 2 други села с това име в общини Добрич и Кърджали), и метохът в него са две точки, в които ако стъпи съвременен пилигрим ще почувства такъв катарзис, сякаш е обходил
стотици свети места.
Имах щастието да посетя Люляково преди седмица и да се черкувам в неговата енорийска черква благодарение на моите бургаски приятели Златина и Светлин Славови. Благодаря им от сърце!
Настоятел на храма „Св.Успение Богородично“ в селото е архимандрит Партений (йеромонах), енорийски свещеник на още 4 други села и игумен на манастира „Св.Св. Йоаким и Ана“ в подстъпите на югоизточна Стара планиона, който възстановява от няколко години. Йеромонах Партений се заселва по тези места преди 12-ина години. Богата ерудиция, скромност, сведена до аскетизъм, прецизно спазване на църковния устав, отлично познаване и съблюдаване на каноните и църковните служби, висок интелект и строгост, когато и към когото е необходимо, и винаги готов да окаже морална подкрепа, духовно напътствие и дори само да изслуша нечия наболяла душа. Независимо от сериозността, с която се отнася към мисията си да работи за Бога и хората, отец Партений не варосва гробници по фарисейски. Напротив, притежава невероятно фино чувство за хумор, усет за импровизация и майсторството да води разговор, но и да внушава идеи. Така го прецених по време на 2-часовата литургия и четирите часа събеседване сетне с него.
Колкото до храма, историтяа му е твърде интересна, както е не по-малко интересно населението на Люляково. За тях обаче ще четете скоро в репортаж във вестник "Монитор", където работя.

Няма коментари: