Съкровища за милиони на показ в Рилския манастир
Игуменът Евлогий направи ремонт на музея за 500 000 лв., експонатите съперничат на тези в НИМ

"Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света."
(Из Завет на св. Иван Рилски)

Силвия Ангелова

На 18 август е денят, в който се почита паметта на св. Иван Рилски, неговото Успение.

Съкровища, достойни за аукциона "Кристи" показва fбновената музейна сбирка на Рилския манастир. Експонатите, които са 380, сред тях и уникални произведения на изкуството, и реликви на българското културно-историческо наследство, могат да бъдат видeни отново след осеммесечен ремонт на помещенията, освежаване на консервацията и нова реставрация на някои от тях.
„Самият ремонт е осъществен изцяло със средства на обителта от четири строителни фирми, които са бутали стени и изграждали нови в двуетажната сграда на музея по такъв начин, че да бъде показано по-добре достолепието и красотата на изложената църковна утвар, старопечатни книги, ръкописни документи, резбовани предмети, икони, златоткани плащаници и части от богослужебни одежди”, обясни игуменът на обителта Адрианополският епископ Евлогий. За ремонта за изразходвани 450 000 лева, но като се тегли чертата с разплащанията за някои довършителни работи, общата сметка ще излезе половин милион. Владиката обясни, че са взети най-строги мерки за охраната и сигурността на изложените ценности. Подменени са електрическата, климатичната и сигнално-охранителната инсталации, както и осветлението, настилките и витрините в музея. Десет камери осигуряват постоянно видеонаблюдение и записват всичко, което се случва в помещенията. Впрочем, самите експонати не са оценявани, но и на пръв поглед личи, че някои от тях са за стотици хиляди паунда, като например Рафаиловият кръст - миниатюрна дърворезба на 36 библейски и около 600 фигурки, изработен и завършен от монаха Рафаил през 1802 г. Този експонат е показан по нов начин във витрина с постамент от негорима (здрав синтетичен материал) и водоустойчива материя.
Сред реставрираните и консервирани по време на ремонта предмети са глаголически лист от ХII век, турски султански фермани от ХIV - ХIХ век за признаване на собствеността и привилегии на манастира, дадени на обителта с хрисовул (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с който владетелят дарява земи и гори на калугерите, за да се издържат. Сбирката от ръкописи и старопечатни книги е от ХII до ХIХ век. По проучването им, заснемането им с дигитална апаратура и записване на специала компютърна програма за архивиране в манастира работи група от преподаватели и студенти от катедрата по стара българска книжнина в Софийския университет.
Не само за любителите на писменото слово, но и за всички посетители представлява турското ниско писалище, състощо се от дървен плот 80 Х 80 см, колкото на него са се разпъне краят на пергамент, а в десния му горен ъгъл да се закрепи мастилница с добре подострено паче перо, с каквито са писали някогашните книжовници. Малкият размер на "бюрото" се компенсира от богати инкрустации на цветя и орнаменти, изработени по типичен ориенталски маниер. Писалището е инсталирано на специално въртящ се подиум.
Музеят показва старинни литографски преси, щампи и гравюри с изгледи от обителта, близките околности и на покровителя и основател на обителта свети Иван Рилски.
Истинско пиршество за окото обаче са златовезаните плащаници със сцени от опелото на Иисус Христос, от 1855 т. и на Успение на свети Иван Рилски от 1859 г. И двете са изработени в Светоалексиевския манастир в руския град Армазас и са донесени от калугери на Рилската света обител, пътували в българско и в странство като таксидиоти, т.е. монаси, събиращи средства за манастира. Показана е и пищна плащаница, дарена през 1511 г. от молдовския княз Йоан Богдан Войвода. Историците обясняват щедростта на молдовеца с факта, че във вените му е текла и българска кръв.
От изгорялата през ХIV век манастирска черква е съхранена дърворезбована врата. В експозицията на музея посетителят затаява дъх пред ювелирната инкрустация на владишки трон от дърво с орнаменти от слонова кост (ХIV век). Показано е и прочутото Крупнишко евангелие с позлатен обков от 1577 г., дарено от Крупнишкия тогава митрополит Йоасаф, откъдето е получило и названието си. Прелюбопитен и твърде необичайна не само с размера си е църковна свещ, висока е 1.50 м., но и с факта, че тя е дарена на манастира от султан Мурад II. Самата свещ е обкована в метален цилиндър, съставен от обръчи, всеки един от които се маха, след като съдържащият се в него восък изгори.
Въпреки, че музейната сбирка на Рилската света обител съдържа 380 експоната, стотици други все още са в колекициите на други музей. Игуменът Евлогий разговаря миналата година за връщането на част от тях със заместник-министърът на културата Иван Токаджиев. Въпреки обещанието за съдействие тогава, до момента нито един експонат, задигнат преди години от обителта не е върнат. Експозицията е една от най-посещаваната, въпреки твърде скъпите цени на билетите – 8 лева за възрастен. Годишно тя се посещава от близо 70 хиляди души. През 1983 г. манастирският комплекс е вписан от ЮНЕСКО сред 200-та паметници със световно значение не само заради неговата музейна сбирка, която е с повече от сто годишна история. Обителта, която през 1961 г. е обявена за национален музей, разполага с 8 хранилища с 250 ръкописни книги от ХI-ХIХ в. и 9000 старопечатни издания.
Манастирът се е ползвал с привилегии не само от страна на българските владетели, сред които Иван Асен II (1218-1241) и Иван Шишман (1378) – едни от най-щедрите му дарители, но и с благоволението и бератите за освобождаване от данъци на турски султани и везири. След упадък от два века, в края на ХV век започва обновяването на обителта, подпомага го братството на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон. В сегашния си вид обителта датира от ХIХ век. Най-старата сграда - централната кула, издигната от севастократор Хрелю през 1335 г., поставя началото на комплекса, строен от няколко поколения майстори, с жилищни сгради, отбранителни съоръжения и църкви. Главната манастирска църква "Рождество Богородично" е от 1837 г. В нея се намира позлатен олтар с фина дърворезба, стенописите са дело на Захари Зограф и Станислав Доспевски. Очаква се в скоро време да бъде открита и етнографската експозиция на манастира.

публ. в сп. "Българе"