Поморийски манастир

Това лято моята бургаска приятелка Златина Славов ме заведе в едно чудесно кътче, съчетало многолюдието, но същевременно и осезателно присъствие на Божието присъствие и романтиката на легендите. Мястото е Поморийският манастир "Св. вмчк Георги Победоносец". Скоро ще имате възможност да прочетете за него повече в мой репортаж. Затова сега ще се огранича само с кратки исторически бележки за обителта.

Документирани сведения показват, че Поморийският манастир е бил основан от гръцки заселници през VІІ век. Далеч по-любопитна и по народному катеризаторска е по-късната легенда за възстановяването на обителта. Народната памет разказва, че в края на ХVІІ век в Анхиало живял турчинът Селим Бей, с когото се свързва най-колоритната част от историята на манастира. Според легендата той бил неизлечимо болен, но построява чифлик на мястото на разрушения манастир и се заселва в него. Големецът имал ратай на име Нено – простодушен, неук, но богобоязлив християнин. Селянинът бил чул от по-стари хора, че на мястото на чифлика някога имало манастир, а в двора му бликала чудотворна, лечебна вода, която можела да излекува неговия господар. Виждайки как Селим Бей страда, Нено му разказал преданието. Беят открил целебният извор, измил се в него и оздравял. Поразен от чудото, станало с него, Селим бей приема християнството заедно със синовете си. Така децата станали първите основатели на манастира, а баща им – първият игуме, когато овдовялн. Когато дошло време и беят-християнин се представил в Господа, бил погребан до аязмото, пред самата му врата. По-късно при разкопките са намерени два скелета на това място. Скоро манастирът се прочува с целебната си вода. Благочестиви и богобоязливи християни започнали да изпращат на манастира големи подаръци в пари и натура. Барелефът на Св. Георги все още се пази и може да се види в манастира. Селим Бей още приживе построил малък параклис до аязмото, който дал началото на сегашния манастир.