В градината на Божията Майка

Поетично заглавие, нали? Но то не е мое. Така са нарекли своята фотоизложба Аврам Аврамов и Владимир Алексеев. Имах удоволствието да попадна на откриването й преди седмица в Бургас. Преди това експозицията беше в София. Предстои да бъде показана и в други градове.
Накратко, тя включва около 80 цветни фотографии, заснети от Аврамов и Алексеев по време на поклонничеството им на Атон. Общо двата са запечатили над 800 кадъра.
На Света гора, казват времето сякаш е спряло. От една страна това внушава средновековният начин на живот, спокойствието и липсата дори на най-малко нервност. Така разказват мъже, които вече са били там. Защото, знате, женски крак там не се допуска. Усещането, че времето е спряло се подсилва и от часовниците, които показват време, различно от астрономическото. Това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0.00 часа при залез слънце.


Авторите на изложбата Аврам Аврамов и Владимир Алексеев
по време на откриването й, в което се включи и архиерейският наместник за Бургас протойерей Беров

"Идеята да снимаме това уникално кътче, намиращо се на най-източния от трите полуострона на Халкидики,с дължина около 60 и ширина,
варираща от 8 до 12 км, е отдавнашна. Тук се идва не за да
гледаш, а за да направиш усилие да разбереш. За нас, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, Добрата ми приятелка Златина Славова и общинският съветник Петко Петков
а изключителен случай да се докоснем до висините на духовното,
защото в този смисъл пътуването до Атон е поклонничество.", опитват се опишат възможно най-разбираемо своите подбуди и търсенията двамата фотографи.
Камерите им са запечатили сгради, бит и фигури сякаш консервирани в етнографски музей. С една единствена разлика, лицата. И по-точно тяхното излъчване - вдъхновено, но и смирено, смутено, но и окрилено. Независимо дали става дума за лице на монах, на поклонник, на търговец на хранителни продукти или на традиционните стопани на полуострова - монасите. Опитах се да преснимам с моя любителски фотоапарат някои от тях - "Поклонник" 1 и 2, и "Доставчикът на ХХІ век" (заглавията са на авторите на изложбата).
Макар и фотографиите да не са висока топка в този вид изкуство, нито пък сюжетът да е непознат, носят известно очарование. И във всички случаи доставят спокойствие и мир в душата. Ако Вашият път се засече с този на пътуващата фотоизложба "В градината на Божията Майка", разгледайте я.
Предлагам ви част от текста - описание на Света Гора, подготвен от Аврам Аврамов и Владимир Алексеев:

Света гора е автономна монашеска, самоуправляваща се част от територията на Гърция. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден днешен. Летоброенето й води началото си от ІХ век, макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство в Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и
"Поклонници" 1 и 2

Константинопол. Според преданието, Света Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от буря и принудени да потърсят спасение на Атон близо до мястото, където по-късно ще бъде издигнат Иверския манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата, благодарила за спасението, обръщайки се с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Всички манастири почитат Света Богородиа като покровителка на тази свята земя. Монашеската република е стройна, йерархически организирана общност. Тя има своя столица - своеобразно
административно селище, наречено Карея.


Управата се осъществява от Светата община (Агион кинотис). В това ръководно тяло са включени представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на старейшина) и четирима съветници, които сe събират в най-главната църква на общината.
Оттук и


"Доставчикът на ХХІ век"

наименованието й - Протата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос. За него се казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци". Наред с манастирите, които са общижитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища и пустини (предимно в подножите и около връх Атон, висок 2033 метра, намиращ се на края на полуоснтрова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян.
Килията на аскета Софроний

Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса. От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" -сръбски и манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите са гръцки.
Руският манастир "Св.Пантелеймон"

На откриването на изложбата беше и Димитрина Станева, богослов, автор на книгата за репресираните и убити свещеници в Сливенска епархия в периода 1944 - 1989, озаглвена "Агнета сред вълци". Станева е и дългогодишен редактор и автор на православно седмично приложение в един от бургаските вестници. Напълно възможно е да я видим скоро в съвсем ново амплоа.