Без кастинг

Българската православна църква е в дълбока криза. И в това няма никакво съмнение. Както няма съмнение и обстоятелството, че никой не прави нищо тя да бъде помръдната дори на йота от същата тази криза. Че БПЦ е в окаяно положение, а преобладаващата част от висшия й клир е станал нарицателно, е факт неоспорим. Оскъдният брой на малцината призвани за монашество и мирско свещенство съвсем не се компенсира от мнозинството аутсайдери в българските манастири, а и в енорииските храмове. Отсега чувам лицемерието на критиците ми: "Ами, тя , Църквата, не е от този свят.", "Църквата сме и ние" ... Да, Църквата сме и ние. Аз също, като редова и практикуваща вярата си християнка, съм в Църквата. И обичам моята Църква. Затова и пиша за нея, независимо дали написаното от мен се харесва някому или не. На мен също не ми харесва да съобщавам за неприятни неща, случващи се в нея. Но приятните и хубави новини засега са твърде малко. Не аз съставям калпавите програми, нито провеждам нефелите изпити за прием в двете духовни семинарии. Всеизвестно е, че от там качетвени възпитаници излизат малцина. При това, за качество може да се говори само, ако не се вземе база за сравнение, та била тя й средностатистическа люлинска гимназия-реалка. Клирът упорито отбягваше да признае този факт, но резултатите от матурите го потвърдиха. След няма и месец ще започне новата учебна година в двете семинарии. Местата в тях за поредна година ще бъдат попълнени от момчетата със средни възможности след формално издържани приемни изпити. След пет години формално образование някои от тези момчета ще станат служители на Българската православна църква. На свой ред некачественото ще възпроизвежда некачествено...

Публикациите ми по-долу са във в. "Монитор" от 23 август 2008 г.

Развратен поп опозорил манастира

Битият Нектарий се замонашил след побой

Владиката Гавраил търси игумен на Гложенската обител

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

в. "Монитор", 23 август 2008 г.

Снимка: Монитор

Монахът Нектарий е спокоен, след като мъчителят му вече не е в Гложенския манастир.

Нектарий, който неотдавна беше посинен от бой от бившия игумен на Гложенския манастир Панкратий, се е замонашил, за да избегне побои и тормоз, на които е бил подложен като дете. Това съ общи той лично в свое изявление за житието-битието си до "Монитор".
Били са ме само в детството ми и това е една от причините да потърся своя дом при Бога и Българската православна църква, изплаква мъката си Нектарий.
Калугерът е абсолютно чист от наркотици, не е зависим от алкохола и е психически здрав. Това показват две лекарски експертизи, които той самият е пожелал да му бъдат направени в София. Вчера той лично предостави документите на "Монитор".
Николай Георгиев Петров, както е светското име на монаха, е охотно контактен и става леко тревожен при споделяне на преживени стресови събития. Няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания, епилепсия и алкохолизъм, е написала в съдебнопсихиатричното удостоверение д-р Цветеслава Иванова - шефка на Първо мъжко отделение в психиатричната болница "Св. Иван Рилски" в Карлуково.
29-годишният монах е роден в брезнишкото село Гигинци от родители в напреднала възраст, семейството беше бедно, а той беше най-малкото дете. Дадоха го в семинарията, разказа ректорът на Софийската духовна семинария Велешкият епископ Сионий. С него обаче никога не сме имали проблеми, не е карал буен пубертет и дори беше прекалено свит и притеснителен, добави владиката.
Николай се замонашил веднага след завършване на семинарията. Около година е живял в манастир на разколника - старокалендарец Фотий. Строгият режим, продължителните нощни служ би и тежка земеделска работа обаче не му понесли и забягнал в Гложенския манастир, разказаха негови отдавнашни познати.
Не заех, че Нектарий е имал трудно детство, нито че е са го били като малък. Той избягва да говори, освен ако аз не го попитам за нещо. Ще го взема под личното си покровителство, коментира Ловчанският митрополит Гавраил. В четвъртък вечер малтретираният от бившия игумен Панкратий калугер се е върнал в Гложенската обител. Той бе приютен за седмица в Правешкия манастир.
Там от много години се почувствах човек и ми беше хубаво. Баба Веска, която помага на манастира, дори ми даде някои дрехи от сина си, спомня си с благодарност малтретираният от гложенския подпалвач калугер Нектарий.
Ловчанският митрополит Гавраил съобщи, че вече търси нов игумен за обителта.
Не случих на човек, но този път много ще внимавам кого взимам, каза владиката. Преди последния - Панкратий, който драсна на два пъти клечката на обителта, изпепели джипа си, а преди това стреля по хора, за светинята е отговарял отец Лазар.
Разпопих Лазар през 2005 г., направи големи поразии, голям срам докара на манастира, каза дядо Гавраил и разказа, че съпругата му се обесила в село Малък извор. Хората дори говорели, че той я е тормозил, затова е посегнала на живота си, разказа още владиката. За наказание поп Лазар бил изпратен в Пирдопската духовна околия. Там обаче хората пропищели от задевките му с нежния пол, живял дори с 30-годишна жена.
Това вече ми дойде в повече. Свиках епархийския съд и решихме да му свалим расото завинаги, разказа одисеята с проблемните настоятели на Гложенския манастир митрополит Гавраил.

В ъгъла

На кого му пука на калимявката?

Дали Мечо Пух не
знае къде е заровено

манастирското куче?!

в. "Монитор", 23 август 2008 г.

Тука няма нищо, значи има нещо. Беше го казал Мечо Пух. И се оказа абсолютно прав. Особено когато става дума за Българската православна църква. Ако се вгледа човек в действията/бездействията на клира, се оказва, че всичко е спокойно. И в това е бедата. Защото оказва се, има мъртво вълнение, а то, както е известно, завлича смъртоносно.
БПЦ страда не само от кадрова недостатъчност, но най-вече от кадрова некачественост. Най-старата българска институция в най-новата история на България, каквато е тя (съществува още преди възстановяването на българската държава през 1878 г.) е омаскарена. Но по-страшното е, че омаскаряването продължава. И не е ясно докога то ще продължава. Всеизвестно е, че за служители на БПЦ няма хора с призвание, които да служат безкористно на Бога и ближните. Но и да опазват светините, а не да ги палят, нито да ги превръщат във вертепи. В манастирите всеки си е накривил калимявката, както си мисли, че му отива - едни вкарват жени, други трупат пачки, а трети, като не им уйдиса нещо, драсват клечката и друм. Затова не е зле митрополитите, ако милеят за светините ни, първо да пускат мераклиите за монаси на психотест, а после да ги ръкополагат. Иначе, като нищо, заради нечии грях може да пламне цяла епархия.
(С.Н.)